Бензинът подпали Иран: Ще изгори ли страната докрай?

Снимка: Reuters

Властите строго ограничиха достъпа до интернет. И струваше ли си поскъпването на бензина, чиято цена в Иран е сред най-ниските в света, всичките пожари и жертви? Каква е същинската цена на въпроса и какво стои зад него - дали само финансовият аспект? Защото икономическите искания вече прераснаха в политически: народът демонстрира под антиправителствени лозунги.

Новото ценообразуване бе одобрено от Висшия съвет за икономическа координация, включващ президента, председателя на парламента и ръководителя на съдебната власт - тази "тройка" вдигна цената на бензина на 15 хиляди риала (0,36 щатски долара) за литър, повишение с 50 на сто. А месечната квота за собствениците на частни коли възлиза на 60 литра. Всеки литър гориво отгоре ще струва 30 000 риала. Правителството уверява, че пътуванията с обществен транспорт и с такси няма да поскъпнат.

Министърът на петрола Биджан Намдар Зангане поясни, че поскъпването на бензина цели "да обуздае нарастващото му потребление и да увеличи износа, както и да подпомогне семействата в нужда", защото новите цени ще влеят в иранския бюджет още към 2,5 милиарда долара. Страната пострада от петролното ембарго и другите санкции на САЩ, затова парите не се виждат смехотворни на официален Техеран. Въпросът е дали сумата си струва Ислямската република да бъде хвърлена в предреволюционни трусове.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей по принцип можеше да не подкрепи тази мярка, но не го стори, а си запази и възможността след време да обвини други за непопулярното решение. Защото подчерта, че не е експерт, и в случая разчита на запознати с нещата - "ръководителите на трите клона на властта". А в протестите из цялата страна съзря ръката на "контрареволюционерите", "враговете на Иран" и "петата колона". Убеден е, че точно техни "главорези" стоят зад безредиците в страната.

"Някои хора безспорно са разтревожени от решението, но саботажът и палежите се вършат от хулигани, а не от народа ни. Контрареволюцията и враговете на Иран винаги са подкрепяли диверсиите, атаките срещу сигурността, и продължават да го правят", заяви Хаменей. Той призна: "За жалост неколцина загинаха, има и материални щети".

И щом в страната действат "контрареволюционери", а "сигналът" иде от самия Хаменей, службите за сигурност се заловиха на работа. Иранското министерство на разузнаването заяви, че са установени "ключовите лица, виновни за безредиците, и съответните действия продължават". Втори "сигнал" е отправен до парламента: той не би рискувал да отмени нещо, одобрено от върховния лидер.

Междувременно президентът на Иран Хасан Рохани подписа указ да се изплати обезщетение на гражданите, пострадали от поскъпването на бензина. "Ако не бяхме вдигнали цената на бензина, би се наложило страната да го внася в близките две години", обясни той. Протестната енергия на иранците обаче не започна да намалява.

Ситуацията изглежда критична, макар Иран да е свикнал с масови протести, "благополучно" потушавани от властта. Но за едни нещата опират днес "до стомаха" - правителството не може да възпре автоматичното поскъпване на храните и другите стоки, а други се взират в политическите аспекти на въпроса. Които са твърде разнообразни, защото иранският политически спектър е нееднороден и без "петата колона" на Запада.

Едни са недоволни, например, от политиката на Рохани, целяща да се запази ядрената сделка на Ислямската република, други искат страната да стане по-светска, трети са ултраконсервативни. Съответно е нееднородна и "улицата" в Иран, както сочат скандираните там лозунги срещу управляващата партия и най-вече срещу Рохани. Натискът върху него под една или друга форма не е от вчера. И ако тълпите по улиците в Иран не се разотидат след едно толкова мощно изхвърляне на адреналин, ако репресивният апарат заработи с пълна сила, това пряко ще засегне кариерата на Рохани и на реформаторския му екип.

САЩ следят изключително внимателно събитията в Иран, дори наливат масло в огъня, "загрижени" за "многострадалния му народ", задушаван от тях самите. Техеран, естествено, отвърна на реториката на Вашингтон. Говорителката на Държавния департамент Морган Ортегас, например, заяви, че страната й подкрепя въпросния "многострадален народ на Иран", протестиращ срещу последната неправда, извършена от корумпирания режим, и осъди спирането на интернет. Израз на подкрепа към иранския народ отправи чрез Twitter и шефът на американската дипломация Майк Помпейо: "САЩ са с вас!".

Говорителят на външното министерство в Техеран Абас Мусави, цитиран от Iran.ru, осъди "натрапливите забележки" на Помпейо, съчувстващ на същите онези иранци, които страдат от "икономическия тероризъм" (санкциите, бел. РОСБАЛТ) на САЩ. Мусави допълни, че именно държавният секретар е човекът, стремил се да мори с глад иранския народ, за да се предаде той под натиска на Щатите. А председателят на парламента Али Лариджани изтъкна "лицемерното поведение" на Вашингтон и усилията му да подкопае сигурността на Иран.

Ще отбележим обаче, че стратегията на президента на САЩ Доналд Тръмп спрямо Иран работи - икономиката не се справя със задачите, набелязани от държавата и поставени пред държавата от населението. А това ражда протест - както естествен, подчертано вътрешен, така и подклаждан отвън. Вътрешнополитическият фактор не е по-слаб от външния натиск и подстрекателствата. Подсилва го и това, че през февруари в Иран предстоят парламентарни избори, а след още една година страната ще избира нов президент.

Така че бензиновата вакханалия е добре дошла за известни политически среди в Иран - особено за опонентите на Рохани и неговия екип. Нищо чудно на изборите за парламент те да извадят реформаторите от играта, подготвяйки почвата, за да не заеме никой от тях президентския пост. Рохани впрочем няма право да се бори за трети президентски мандат.

С една дума, бензинът наистина подпали Иран, но страната няма да изгори докрай. Очакват се нови масови безредици, които ще снабдят тайните служби с множество данни, за да установят организаторите на протеста, съответните "клетки" и източниците на финансиране.

Историята е тъжна и явно би могло да се избегне. Точно затова изглежда като натрапена от някои политически елити в Иран, макар и подхваната и раздухвана от неприятели на страната. Казват, че в политиката, също като на война, всички средства са позволени. Дали обаче този "постулат" е приложим, щом говорим за далеч не елементарна страна като Иран, и дали няма да й донесе нови беди.