View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Happy international women’s day to all women around the world, especially to the Iranian women, who, regardless of how hopeless it might have seemed at times, have continuously fought hard for their basic rights. #internationalwomensday #happyinternationalwomensday #iranianwomen #letiranianwomenentertheirstadiums #womenphotographer #womenforwomen

A post shared by @ foroughalaei on Mar 9, 2019 at 12:03am PST

15 часа с влак - толкова пътува иранката Зейнеб от Ахваз до Техеран, за да отиде на мач на любимия си отбор. Пътят обаче не е единственото предизвикателство за младата фенка на футболен клуб Персеполис.

След Ислямската революция от 1979 година на жените в страната е забранено да посещават стадионите. Въпреки забраната обаче, фенките на футболните отбори в страната не се отказват и намират различни методи да се вмъкнат в стадионите, включително и това да се маскират като мъже.

Жените рискуват арест, но те са решени да се борят за правата си, стимулирани от спортния хъс.

През 2018 г. президентът на FIFA Джани Инфантино посети Иран. По същото време 35 жени бяха арестувани, защото искаха да отидат на среща между отборите на Персеполих и Естегал. Инфантино тогава призова иранските власти да вдигнат забраната.

Фара Алеи е фотографка, която проследява футболните неволи на Зейнеб и така създава фото историята "Плачът за свобода". Тя си спомня, че в нощта, когато националният отбор на Иран се квалифицира за пети път за Световното първенство, по улиците на страната празненствата били за всички.

"В контраст с външните възгледи за иранското общество, че жените са пасивни и не участват в социалните проблеми, имаше много майки и дъщери на улиците. Те танцуваха и празнуваха цяла нощ", спомня си Фара. Тази гледка събудила нейното любопитство.

"Осъзнах, че този проблем е належащ за много жени и не се ограничава само до няколко футболни маниаци", посочва фотографката.

Проблемът се пренесъл и на международните стадиони по време на Мондиала миналата година.

Тогава кафенетата в Техеран получиха разрешение от правителството да излъчват мачове от Световното по телевизорите, така че жените да могат да гледат срещите на публични места, с други мъже. Дори тази малка свобода донесла радост на жените в Иран, споменава фотографката.

Събитието, което обаче най-силно провокирало Фара било друго.

"Правителството разреши на семействата да отидат на стадион "Азади", в Техеран, за да гледат мача на Иран на голям екран. Интервюирах много жени там. Бяха от различни социални прослойки, някои от тях идваха от градове извън Техеран", спомня си Фара.

Някои от тези жени не били отдадени спортни фенки, но просто искали да влязат в стадион поне веднъж.

"Една от тях ми каза, че е много щастлива да види стадион отвътре преди да умре. Друга легна на полето, когато мача свърши и заяви, че е "искала да усети полето, може би ще е за последно", обяснява Фара.

Иранското правителство показа, че е склонно на компромис за 40-годишната забрана и започна да разрешава на жени да посещават някои мачове на стадион "Азиди".

Фара Алеи е там, не само, защото това е възможност, която се дава рядко в консервативната страна, но и за да снима историческия момент.

След няколко часово чакане властите най-сетне отворили вратите на стадиона и пуснали феновете вътре.

"Почти всички ние плачехме от щастие в тези славни моменти", обяснява Фара пред Guardian.

"Усещах страстта на феновете и можех да го видя на лицата им. Тогава реших да нарека историята си "Плачът за свобода", казва младата фотографка. Това е игра на думи - името на стадион "Азиди" в превод от персийски означава свобода.

Забраната обаче не е напълно вдигната и иранките продължават да се борят за пълната му отмяна.

"Чрез този проект се запознах със смелите фенове, които се маскират като мъж, не само за да влязат на стадиона, но и да дадат гласност на права си. Те се борят срещу неравенството и рискуват арест. Срещнах едно от тези момичета, Зейнеб, която сега ми е близка приятелка", обяснява Зейнеб мотивацията си за проекта.

Двете решили да влязат на стадион "Азиди", маскирани като мъже, за да приключат проекта "Плачът за свобода". Фара дори не била помисляла за подобен риск преди, но се съгласила заедно със Зейнеб да се маскира като мъж и да влезе.

В първите 10 минути след влизането на стадиона Фара не спирала да плаче. Било унизително, че трябва да скрият лицата си, да превържат гърдите си.

"Отначало изглеждахме странно за мъжете около нас, един от тях искаше да ме изрита. Но след като видяха, че не сме мъже, ни оказаха огромна подкрепа. Тогава можехме да се насладим на мача", обяснява Фара.

Снимките й бяха номинирани за наградата на World press photo. Фара е наградена в категория "Спорт".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• футбол
• Иран
• футболни фенки
• ирански футболни клубове
• жени в Иран