Снимка: Rodi Said/Reuters

Денят е 2 август, 2014 г., окръг Синджар, в северната част на Ирак цари спокойствие. Пшеницата е прясно ожъната, заколено е агне за здраве и семействата са се събрали, за да отбележат празника.

В миналото, язидите щели да поканят на вечеря и своите съседи мюсюлмани, но нещата вече не стояли по същия начин и пропастта между тях е станала все по-голяма, а яздите – все по-изолирани.

Навън било адска жега и въздухът треперел. Планината Синджар танцувала във въздуха заради маранята. Обикновено по това време на деня хората били по домовете си, скрити от жегата, и излизали навън едва когато слънцето се скриело и вече не впивало острите си нокти в челата на язидите, от които се стичали капки пот.

Жегата станала поносима и жителите на Синджар излезли по улиците. Селата се напълнили и навън кипял живот.

По залез непознати автомобили започнали да се появяват. Фаровете можели да се видят още отдалеч в пустинята. С настъпващия мрак, тревожното усещане също взело връх. Мъжете извадили пистолетите си и започнали да патрулират из Синджар.

Само преди два месеца конвой от автомобили щурмувал Мосул – административния център на област Нинава, който бил завзет от Ислямска държава, а след него паднали и други градове. Четири дивизии на иракската армия били победени. Мосул е само на 120 км. от Синджар. Почти целият район бил под управлението на ИДИЛ. Всичко било въпрос на време.

Когато Мосул паднал, Ислямска държава освободила сунитите от затвора в града и екзекутирала 600 шиити. Само за седмица една трета от Ирак била под управлението на терористичната организация. Окръг Синджар бил с население около 300 000 души. Бил обграден отвсякъде. Единственото им спасение бил малък черен път към сравнително безопасния Иракски Кюрдистан, но пътуването до там било опасно.

Кюрдистан е полуавтономен регион в северната част на Ирак. Защитава се от въоръжените сили, наречени "пешмерга" (в буквален превод: онези, които гледат смъртта в очите), които трябвало да бранят четирите кюрдски провинции от ИДИЛ.

Синджар, обаче, пада. Според доклади бойците на Ислямска държава са заловили близо 40 000 язиди. По-голямата част от тях – жени и деца, а зверствата, пред които са изправени, са трудни за описване.

"Изнасилваха ме поне два пъти на ден. Бях дете. Никога няма да го забравя", казва 20-годишната Бафрин пред "Гардиън".

Момичето споделя историята си, защото иска светът да чуе какво се е случило с нея и с още 7 000 язидки, които били поробени с години от варварските бойци на Ислямска държава.

Бафрин е от Кочо. Селото става свидетел на най-големите бруталности от страна на ИДИЛ. Всички мъже били разстреляни или обезглавени. Старите жени били убити и заровени в общи гробове. Младите момичета били продадени на пазари за робини, а момчетата – превърнати в деца-бойци на Ислямска държава.

През август 2014 г. Бафрин била извън Кочо и се опитала да стигне до планината Синджар заедно със десетките хиляди, търсещи сляпо спасение от поробителите. Язидите били обвинени от терористичната групировка в "поклонничество на дявола".

Язидите не принадлежат духовно към кюрдската общност, която предимно е представена от мюсюлмани. Язидизмът не е и ислямска секта. Те гледат на планината като на свой единствен закрилник и пазител на вярата им. Язидите са монотеисти, които вярват, че Бог е създателят на света, като го е поставил под закрилата на седем свещени създания.

Още по темата

Бойците на ИДИЛ заловили Бафрин и тримата и братя на пътя, южно от планината и я затворили заедно с няколко нейни приятелки. Обещала си да избяга на всяка цена и нито за миг не позволила отчаянието да вземе превес и да я сломи.

"В края на краищата или щях да свърша мъртва, или свободна", казва жената пред "Гардиън".

Когато вторият от похитителите й бил убит при бомбардировка, Бафрин използвала възможността и избягала. Намерила къща в Мосул. Почукала на вратата, а стопаните намерили на прага си уплашена до смърт жена. Бафрин била върната на семейството й няколко дни по-късно.

Голяма част от роднините и, обаче, все още са в неизвестност. Жената смята, че повечето и братя вероятно са мъртви, но въпреки това надеждата умира последна. А истории като нейната има още хиляди. Някои са дори по-ужасяващи.

Жените се прибират една по една по домовете си. Някои продадени обратно на семействата си от ИДИЛ и то на големи цени, а сделките ставали чрез посредник. Някои не вярват, че ужасът за тях е приключил. Една от тях е и Газал, чието семейство успява да събере десетки хиляди долари от роднини и съседи, за да освободи момичето.

Газал била пребивана. С нея била пребивана и 9-годишната й дъщеря. Заради травмите едната част от лицето и остава неподвижна, а парализата стига до ръката й.

Малко след завземането на Синджар, започват хуманитарни акции в сърцето на окръга, където хората умирали от дехидратация, глад и мъчения. Изпратени са хеликоптери, които да доставят храна и вода по склоновете на планината Синджар и да спасят онази малка група хора, които успеят да се доберат до борда. Зверовете са избутани от региона благодарение на кърдската армия и въздушни атаки от страна на САЩ. Стотици хиляди язиди са разпръснати в лагери в северната част, неспособни да се върнат по домовете си.

Някои държави предлагат помощ на пострадалите. Сред тях са Австралия, Германия и Канада, които предлагат убежище на ограничен брой язидски семейства. Все още, обаче, голяма част от жертвите на терора търсят своите семейства, а по думите им почти никой не им помага.

"Ако това се случваше другаде, светът щеше да помогне. Не сме ли хора? Не заслужаваме ли повече?", споделя Хюсеин ал-Каиди директорът на "Офис на отвлечените", създаден от общността.

Кабинетът на Кюрдистан помага да се изплатят поисканите откупи, но парите са на път да свършат. По-големи организации, сред които Националното дружество на Червения кръст и ООН полагат усилия голяма част от децата, които са били продадени на семейства или са в сиропиталища и бежански лагери, да бъдат издирени. Много от оцелелите все още не са виждали семействата и близките си. Загубили са по-голямата част от тях. Някои неправителствени организации също се включват.

Коментари Напиши коментар

25

Анонимен

преди 2 месеца

Същото е било на Балканите по време на 500те години ислямско "съжителство".И на запада пак не му е пукало.

24

Анонимен

преди 2 месеца

Абе, по тея бедни чукари откъде ги събирате десетките хиляди долари, че и аз да дойда...

23

Анонимен

преди 2 месеца

Рейгън, Буш,Клинтън, Буш, Тръмп - старейшините на ИДИЛ и пряко отговорни за всяко убито дете, жена и врабче от ИДИЛ!