Журналистът Джан Дюндар заяви на Франкфуртския панаир на книгата, че Турция е била единствената светска държава в ислямския свят. Как може една страна да принадлежи към един определен от религията свят и същевременно да бъде светска държава?

Дълго време Турция се опитваше да тръгне по един път, извървян по-рано и от Запада. Път, при който религиозните решения са лична работа на индивида и следователно не могат да бъдат политизирани. Дори когато по-голямата част от гражданите изповядват една и съща религия. От това следва, че правните принципи като равнопоставеността между мъжа и жената, свободата на мненията или върховенството на закона не могат да бъдат подкопавани с религиозни аргументи. Това означава, че една държава, включително и една западна държава не може да стане ислямистка или християнска, дори ако нейните граждани са почти без изключение мюсюлмани или християни, коментира той, цитиран от "Дойче веле".

"Ние губим тази страна"

Джан Дюндар говори в минало време за единствената светска страна в ислямския свят. "Ние губим тази страна", която искахме да бъде единствената модерна европейска държава с преобладаващо мюсюлманско население. Междувременно става дума за една ислямистка диктатура, казва той.

Бившият главен редактор на критичния към правителството вестник "Джумхюриет" е изпитал тази диктатура на гърба си. След като публикува разкрития за нелегални доставки на оръжие за ислямистите в Сирия от турските тайни служби, Дюндар беше хвърлен в единична килия и осъден на почти 6 години затвор за шпионаж. Прокуратурата и президентът Ердоган настояваха за доживотна присъда. По време на процеса Дюндар беше обвинен, че принадлежи към религиозното движение на Фетхуллах Гюлен, когото в Турция смятат за организатор на преврата.

Как се стигна до това положение в Турция?

Различната динамика на ислямистките движения като тези на Гюлен и Ердоган, както и техните политически борби, далеч не обясняват всичко. Джан Дюндар не се въздържа да не спомене и ролята на Европа. Първоначално 80% от турците биха приветствали присъединяването на страната към ЕС, но най-голямото разочарование в новата история на Турция е това, че десетилетия наред Западът държи страната пред вратата си.

Толкова дълго, че вече и в Турция никой не вярва, че тази врата някога ще се отвори. Приказките, че Западът, за разлика от НАТО, свършвал югоизточно от България и Гърция, днес излизат доста скъпо.Те също допринесоха за това, че днес по-малко от една трета от турците се застъпват за пълноправно членство в ЕС, ако съюзът, както горчиво допълни Дюндар, изобщо продължи да съществува. Тази горчивина няма да намалее, след като турската опозиция е принудена да гледа как в бежанската и мигрантска криза ЕС и германското правителство подразбират под "Турция" само "Ердоган". При това половината от страната е против диктатора, както и преди.

Или както каза Дюндар, докато Европа отвръща поглед от това и се концентрира само върху прагматичната "сделка", тя жертва европейските си ценности в името на краткотрайни политически интереси.

Дюндар не подценява тежестта на тези интереси, но сравнението му с позоваването на европейските ценности е инстинктивно. Канцлерката Меркел беше казала, че това няма да е вече нейната страна, ако не отвори безусловно границите си за бежанците. В противен случай нямало да остане много от европейските, от западните ценности. И Дюндар с пълно право пита какво е останало от същите тези ценности, когато Европа не само гледа как на нейните граници възникват диктатури, а и вярва, че може да сключва с тях политически сделки. А европейската представа, че ислямският диктатор ще се придържа към подобни сделки, предизвиква у човека, който го познава и заради това е преследван от него, само лека усмивка.

Юрген Каубе, Frankfurter Allgemeine Zeitung

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• преврат
• ЕС
• Турция
• ердоган
• ислямизация
• Гюлен
• Джан Дюндар