Снимка: Istock

В общуването си с толкова много и различни хора всеки ден, понякога допускаме грешки. Всеки има определен модел на комуникация, поведение в обществото, които отразяват неговата същност. Някъде там се случва да допуснем грешка. Дали обаче винаги сме готови да признаем, когато не сме прави и да поискаме извинение или не искаме да се чувстваме прецакани? Вижте няколко причини, които ни карат да се чувстваме така, ако признаем, че не сме прави.

Трудно контролираме емоциите си

Всеки от нас има свои вярвания, разбирания за различни теми от живота. Понякога е трудно да ги променим. В ситуация, която може да прерасне в спор и срещу себе си имаме човек, който е на противоположно на нас мнение, невинаги е лесно да контролираме своите емоции. Тъй като емоциите ни са интензивни, за нас става все по-трудно да останем рационални, дори и да знаем, че грешим в преценката си и мнението си.

Възможно е да се чувстваме уязвими

Има хора, които винаги смятат, че те са прави, че знаят повече от останалите. Високото самочувствие често може да ни изиграе лоша шега. Не всеки би могъл да се извини, когато се докаже, че не е прав, когато обиди. За такива хора това е вид унижение, признак на слабост. Да кажеш „извинявам се, съжалявам“ е признак на смелост, възпитание и интелект.

Не искаме да изглеждаме недостойни

Това може да забележите в хората на ръководни позиции, които отговарят за екипи. Никой шеф не би искал подчинен служител да му казва, че не е прав. Но от друга страна, хората губят уважение и доверие в човек, който няма достойнството да си признае грешката и да я поправи. Защото лидерите също допускат грешки и да се извиниш не те прави по-малко лидер.

Повече по темата може да прочетете в Az-jenata.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase