Кийра е била на ръба на здравия разуми на измъчената от въпроси без отговори изгубена душа. Изглежда рязка и категорична, но това ѝ е коствало нервен срив.

 

„Периодът, в който бях между 19- и 23-годишна, е като в някаква мъгла. Тогава все още търсех себе си, като повечето млади хора. Тялото ми се променяше и не знаех как да приемам собственото си Аз и това как изглеждам. Но всички погледи бяха приковани към мен – като млада жена и актриса. Точно тогава обаче аз изгубих увереността си и се чувствах така, сякаш не заслужавам всичко това, което ми се случва. Стигнах до психически срив и ми беше трудно да работя. Дори се съмнявах, че изобщо някога ще продължа да се занимавам с това. На 22 всичко се срина за мен. Мозъкът ми просто изключи и усещах, че съм счупена на малки парченца. Започнах терапия, отделих си година, за да попътувам“, разказва тя. Но и това не помага да се „събере“.

 

Когато получава номинация на наградите BAFTA през 2008 г. за ролята си в Atonement, Кийра не е напускала дома си повече от три месеца: „Нямаше начин да се върна на червения килим. Всеки път, когато стъпвах на него, получавах паник атака“.

 

Търси различни начини да се справи с безпокойството си и едва когато се подлага на хипнотерапия успява да приеме и да овладее духа си.

 

Онзи миг, който я връща здраво стъпила на земята, е именно раждането на дъщеря ѝ Еди. За Кийра вече е важно да се грижи за друг и да не мисли за себе си като жертвата на обстоятелствата и месомелачката на Холивуд.

 

„Смятам, че малко хора осъзнават колко е трудно майчинството. А аз имам късмета да бъда успешна в кариерата си и да получавам много помощ в това – и пак ми се струва трудна задача! Майките са истински герои!“, категорична е Кийра.