Снимка: Istock

Докосването не е просто интимен или приятелски акт. То е жизнена необходимост, която всяко човешко същество носи кодирана в природата си. В съвременния начин на общуване докосването сякаш е позабравено. Комуникираме чрез електронни средства, понякога не се виждаме с приятели и познати със седмици. Това създава дистанция, която не може да се запълни с друго освен с пряк контакт, придружен с докосване. В телата ни се отделят важни хормони и биохимикали при физически контакт с други хора.

Защо докосването е важна и неизменна част от общуването с други човешки същества?

Докосването е част от човешката комуникация

На практика, хората са „проектирани“ от природата да общуват чрез докосване. Осезанието е първото сетиво, на което човек разчита след като се роди. Реално това е първият универсален език, на който телата ни „говорят“. Затова бременните жени по инстинкт докосват корема си, за да накарат бебето да спре да рита или обратното. Чрез езика на тялото си, позата, жестовете, ние комуникираме невербално и изпращаме послания, но докосването е част от цялата тази комуникационна система, с която природата ни е дарила.

Жизненоважно е за здравата връзка

Докосването е неизменна част от изразяването на любовта, от заздравяването на приятелството, от демонстрацията на подкрепа, дори от обикновения поздрав. Всички емоции в една интимна връзка могат да бъдат изразени чрез докосване или придружени с него – обич, подкрепа, удоволствие, щастие, безопасност, принадлежност. Физическият контакт „кожа с кожа“ изпраща сигнали на мозъка, който от своя страна секретира окситоцин, известен като хормон на щастието.

Повече по темата може да прочетете в Az-jenata.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase