Снимка: Reuters

Ерих Мария Ремарк е германски писател, роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, северна Германия, в работническо семейство. Любовта му към писането и литературата се заражда още в тийнейджърска възраст.

Едва 18-годишен той е пратен на фронта по време на Първата световна война. Бива тежко ранен и прехвърлен в болница до края на войната. След това успява да се дипломира като учител и да преподава. През всичкото това време не спира да пише и така през 1920 година бива публикуван неговият роман „Мансардата на бляновете“.

Скоро след това започва да пише технически текстове за производител на гуми, а по-късно е и редактор на вестник „Ехо континентал“. Следват още много успешни негови произведения, сред които „Спирка на хоризонта“, „На Западния фронт нищо ново“,„Обратният път“,„Трима другари“.

Днес от  рубриката на Az-jenata.bg- „Притчи и мъдрости“ споделяме някои вечни мисли на писателя, изказани от него или част от незабравимите му романи.

„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“

„Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.“

„Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.“

„Същото е и с човека – дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.“

Повече по темата може да прочетете в Az-jenata.bg


 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase