Множество анализатори са убедени, че самият Доналд Тръмп е изумен от постигнатия успех в надпреварата за Белия дом и до голяма степен не знае как да реагира.

“Нюзуик” посочва, че Тръмп продължава да се държи като кандидат, който няма шанс за президентския пост, а търси комерсиални и PR облаги като изяви по телевизията, вдигане тиража на автобиографична книга или по-високи ставки за изнасяне на лекции в престижни учебни заведения.

В анализ на ситуацията изданието стига и по-далеч, като коментира, че дълбоко в себе си богаташът може би е наясно, че няма работа в Белия дом. Той дори може и да не иска поста, но е прекалено горд и прекалено навътре в борбата, за да се оттегли. В крайна сметка Доналд Тръмп е широкоизвестен с огромното си его и едва ли ще пропусне възможността да застане начело на една от най-могъщите държави в света.

При все това поведението на Тръмп продължава да изумява. Той прави скандални изявления, но в много случаи противоположните позиции в две различни речи са налице. Често той си противоречи в рамките на едно изречение.

Към момента изглежда, че кандидатът на републиканците въобще не е готов за промяна и залага изцяло на инстинкта си. Но как може да бъде президент, без да има ясна платформа?

В един момент говори за криминално преследване на жените, предприели аборт и за предоговаряне на държавния дълг, в следващия се отрича от тези позиции.

Всичко води към извода, че Доналд Тръмп е силно подвластен на моментното си настроение, но какво иска да направи, ако стане президент, така и не става ясно.
 
Поддръжниците му вярват безусловно на твърдението, че само Тръмп може да върне величието на Съединените щати. Нищо, че той нито веднъж не каза как точно смята да направи това.

Ако все пак тази цел е налице, то кандидат-президентът би следвало да подкрепя идеи и събития, които да са положителни за страната и в най-добрия случай негативни за неприятелите.

Но ето че милиардерът не прави точно това. Така, например, той се изхвърли, че излизането на Великобритания от Европейския съюз ще се окаже “страхотен ход”. Изявлението обаче дойде в Шотландия, която категорично иска Обединеното кралство да остане в ЕС.

Погледнато по-глобално криза и нестабилност в европейската общност са добре дошли за Русия и Китай. Как е възможно тогава бъдещ американски президент да иска същото?

Тръмп отнесе много критики заради позитивните си коментари по отношение управлението на Владимир Путин, но е ясно, че Вашингтон и Москва много рядко имат общи интереси, особено в Европа.

По отношение на Китай, през цялата си кампания милиардерът поставяше Пекин сред най-големите заплахи за националната сигурност.

Освен всичко друго Brexit-ът въобще не беше посрещнат чак толкова въодушевено от британските поданици, особени от тези, на чиито рамене се крепи икономиката на страната. Дори крайно консервативните политици, които са братя по убеждение на Тръмп, дадоха заден ход и като че ли осъзнаха (но прекалено късно) какво са извършили. 

Вашингтон може само да загуби от нестабилност във вътрешния двор на своя най-близък съюзник на международната сцена. Може да понесе икономически загуби и което е по-важно може да се изправи пред сериозни външнополитически предизвикателства.

Оказва се, че кандидатурата на Тръмп не е категорично подчинена на интересите на Съединените щати. Когато се стигне до избор между национализма и фанатизма, инстиктът на кандидат-президента го насочва към фанатизма.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• САЩ
• Доналд Тръмп