Възходът на етническия руски национализъм

Национализмът ли всъщност движи руската политика?

Много политици и политолози (включително например Арсений Яценюк и Збигнев Бжежински) твърдят, че анексирането на Крим през 2014 г. е показало желанието на президента Владимир Путин да изгради "Съветски съюз 2" и отново да направлява световните дела. Национализмът се използва като обяснение за всичко - от намесата на Русия в Сирия, през необичайно големия брой престъпления от омраза в Русия, до активизирането на режима да приема домакинството на големи спортни събития като Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и Световното първенство по футбол през 2018 г., пише Ричард Арнолд*, в. "Вашингтон пост".

Стремежът да се разберат националистическите настроения в Русия - и как те може да направляват бъдещите външнополитически решения на страната - накара Норвежкия изследователски съвет да финансира тригодишен изследователски проект.

Проучването "Държавно строителство и национализъм в днешна Русия (НЕОРУС)" анализира анкети, проведени през 2013 г. от руската социологическа агенция "Ромир". Националните анкети проучваха възгледите на руснаците за национализма и националната идентичност. "Ромир" също така направи анкети в Москва, Владивосток и южните градове Краснодар и Ставропол. Някои от тях после бяха повторени през 2014 г. след събитията в Крим.

Да, руският национализъм е във възход

Пал Колсто и Хелге Блакисруд са редактори на книгата "Новият руски национализъм" (издателство на Единбургския университет, 2016 г.), изследваща резултатите от анкетите. Ето някои от основните изводи.

Етническият руски национализъм се засилва, откакто рухна Съветският съюз, успоредно с опитите на режима да го присвои. Емил Паин нарича това "имперски национализъм". От една страна, Путин и неговата администрация признават водещата роля на етническите руснаци за създаването на руската държава. От друга страна, откровеният етнически национализъм може да предизвика сепаратизъм в мултиетническа страна като Руската федерация. Имперският национализъм предлага средно положение. Путин може да представя страната за велика сила и да обвързва желанието за етническо величие с величието на държавата.

Имперският национализъм е свързан с убеждението на руснаците, че Русия представлява една Европа, различна от тази, която се смята, че е доминирана от предвождания от Америка либерализъм. Данните показват, че повече руснаци във всички четири изследвани града са определили Русия или като отделна цивилизация, или като смес от цивилизациите на Европа и Азия. По-малко от анкетираните са определили Русия по същество като част от европейската цивилизация - това е забележителен факт, тъй като последният съветски лидер Михаил Горбачов смяташе Съветския съюз за част от "общ европейски дом", простиращ се от Атлантическия до Тихия океан.

В руския национализъм има засилваща се "етнификация", което помага за надигане на войнствени руски националистически настроения, както обяснява Пал Колсто в Глава 1 на изследването. Тези настроения отчасти датират от края на Съветския съюз, когато Русия стана държава, доминирана от етническите руснаци.

Руски радикални националисти се отправиха към Крим

До началото на 2000-те години Русия беше разпокъсана на различни групи, подкрепящи възстановяване на СССР, антизападнячество и антисемитизъм. От 2000 г. националистическите настроения се насочват срещу "чуждите в културно отношение" мигранти (тези от Централна Азия и Кавказ). Все повече се подкрепя привилегированото отношение към етническите руснаци, което се вижда в движението "Русия за руснаците".

Тези настроения представляват сериозно предизвикателство за стабилността на режима и съответно за международната политика.

С анексирането на Крим Путин успя да си присвои идеите на руските националисти, поддържащи възгледа за превъзходство над другите. Но докато не спират да прииждат вълни от мигранти, смятани за чужди в културно отношение, буреносните облаци ще продължат да съществуват и да оказват влияние върху руската политика. Режимът ще бъде изправен пред неприятния избор да позволи разрастването на радикалните сили, които яростно се противопоставят на демокрацията, дори на нейната "направлявана" разновидност, или да отстъпи пред народните искания за създаване на апартейдна държава.

Имперският национализъм също така помага да се обясни намаляването на престъпленията от омраза, които рязко спаднаха през 2014 г. Според статистиката на руски неправителствени организации през 2008 г. в Русия е имало огромен брой расистки (а също свързани с лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и други малцинства) убийства. Всъщност Русия е имала най-високото ниво на престъпления от омраза от всички страни в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Някои руснаци бяха разочаровани от нежеланието на режима енергично да подкрепи етнонационалистически каузи във и извън Русия. Това разочарование на моменти се проявяваше под формата на насилие срещу тези, които бяха смятани за различни в културно отношение.

Макар че в началото на 2010-те години в Русия продължи да има изключително високо ниво на престъпления от омраза в сравнение с други страни, намесата на режима в Източна Украйна накара много от радикалните националисти да подкрепят сепаратистките Донецка и Луганска народна република в Украйна. Но завръщането на тези радикални националисти (които сега имат боен опит) може да доведе до създаване на много по-войнствена - и дори терористична - радикална националистическа среда у дома.

Глава 3 от изследването, написана от Александър Верховский, подробно разглежда развитието на силно разпокъсаната радикална националистическа среда след 2007-2008 - годините с най-голям брой престъпления от омраза в Русия. През 2007 г. например в интернет беше разпространен видеозапис, показващ зловещите убийци на двама "пришълци" от Кавказ под нацистко знаме в гора.

Верховский твърди, че руското правителство е започнало да обуздава и асимилира радикалното националистическо движение през 2008 г. В частност той отбелязва "напълно неочакваната антимигрантска кампания, провеждана в продължение на няколко месеца по руската телевизия" през 2013 г., която е показала как доброволчески групи за поддържане на реда помагат на федералните полицейски власти при акции срещу общежития за мигранти и е довела до "невиждано засилване на етно-ксенофобията в обществото".

Връщане към реалната политика

Авторите представят интересна позиция - идеята, че днешна Русия всъщност много прилича на Руската империя преди почти 100 години. Доказателствата - от усилията на Кремъл за възраждане на казашкото движение, наблюдавано за последно през 19 век, през насърчаването на местни казашки организации и овластяването на улични патрули, до правените в обществото асоциации с Руската империя, а не със Съветския съюз - предполагат, че 70-те години съветско управление са били прекъсване на естественото състояние на страната.

Но както обясняват Михаил Алексеев и Хенри Хейл в Глава 7 на изследването, изглежда, че руснаците не се интересуват от разширяване на Русия. Когато се сравнят резултатите от национална анкета през май 2013 г. и ноември 2014 г., седем месеца след официалното анексиране на Крим, се вижда, че националната гордост е била голяма и леко е намаляла в по-късната анкета. Все пак анкетата от 2014 г. е показала забележителен спад на подкрепата за по-нататъшно териториално разширяване.

Затова може би сегашните международни отношения на Русия не би трябвало да бъдат окачествявани като сценарий за "втора Студена война". Вероятно по-подходящо е ситуацията да се разбира като "връщане към реалната политика". При всякакво мирно решаване на бъдещи или настоящи международни противопоставяния ще трябва да се взема предвид натискът върху Кремъл.

*Ричард Арнолд е доцент по политология в Мъскингъмския университет, където преподава руска политика и работи по проекти, свързани с руския национализъм. През юни 2016 г. предстои да излезе книгата му "Руският национализъм и етническото насилие".

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase