Бенито Мусолини – човекът от народа

Мусолини е роден в бедно семейство. Неговият баща е бил ковач, а майка му учителка. Но политиката е била честа тема на  разговор в семейство Мусолини, така че малкият Бенито е имал доста теми за размисъл.

За кратко той се е заел с учителска работа, но не след дълго разбрал, че е това въобще не е неговото поприще, твърди Енциклопедия Британика. След това той напуска Италия и заминава за Швейцария. В началото е работил какво ли не там, но в крайна сметка се прочува като политически журналист Снимка: Flickr
 

Ким Ир Сен – живот под знака на комунизма

По време на Втората световна война Ким Ир Сен е бил майор в Съветската армия, но и преди това далеч не е скучал.  Още като студент в Манджурия Ким Ир Сен се присъединява към забранена комунистическа организация. Твърде скоро обаче организацията е разкрита и Ким е арестуван.

След като е освободен от зaтвора, той се присъединява към корейската съпротива срещу японската окупация. Известно време се подвизава с името на легендарен корейски партизанин. Набързо е забелязан от съветската армия и така той се озовава в Съветския съюз за военно и политическо обучение. Там той става част от местната комунистическа партия, а след това става Великият Водач. Снимка: Reuters
 

Йосиф Сталин – от семинарията до Генерален секретар на Комунистическата партия

Майката на комунистическия лидер е била набожна жена и е искала нейният син да стане свещеник. Така той е записан да учи в Семинария. Макар и прилежен ученик, Сталин се отказва от това поприще.

Но пътят до поста Генерален секретар на Комунистическата партия е дълъг. Преди това Сталин е работил като учител в начално училище, частен учител и дори обикновен чиновник в обсерваторията на Тбилиси. Лежал е в затвори, бил е и изгнаник в Сибир. Снимка: Flickr

Адолф Хитлер – художникът на Третия райх

Предводителят на Третия райх е бил дете с интерес към изкуствата и национализма. Е, вече знаем коя пътека е избрал в живота си.

Бащата на Хитлер никак не е бил доволен от интереса на сина си в сферата на изкуствата, но внезапната му смърт позволява на младия Хитлер да преследва интереса си. Преди през Първата световна война Адолф Хитлер да се присъедини към германската армия, той е бил обикновен работник във Виена. Дори се е опитал да се запише в Академията по изкуствата в австрийската столица, но не е бил приет.  Експертите по изкуството описват художествените му произведения като точни, но незабележителни и неемоционални пейзажи. Снимка: Flickr

Пол Тот – брилянтният инженер на Червените кхмери

Преди Пол Тот да стане жестокият лидер на Червените Кхмери, запомнени с геноцида в Камбоджа, той е учил радиотехника и електроника в Париж.  Като дете пък е живял като послушник в манастир, после е бил ученик в католическо училище. За Париж той заминава със стипендия, но революционните му планове са заемали голяма част от времето. И така вместо да стане радиотехник и инженер, той се преориентира към... диктаторството. Снимка: Independent

Иди Амин – боксьорът, готвачът, военният лидер

Диктаторът, властвал в Уганда между 1971 и 1979 година, е започнал пътят си от малко селце в северната част на страната. Първата му работа е в армията, където той е помощник-готвач.  Но освен с уменията му над котлона, той е запомнен и като умел боксьор, добър ръгбист и дори отличен плувец. А и доста харизматична личност. Как иначе помощник готвач става военен диктатор? Снимка: Reuters
 

Франсоа Дювалие "Папа Док" – лекарят

През 1934 година Дювалие взима лекарската си диплома от Медицинския университет на Хаити.  До 1943 година е обикалял страната и е служил в местни болници. Тогава обаче САЩ започва да спонсорират кампанията му срещу тиф, малария и други болести, характерни за тропиците. От там идва и прякорът му "Папа Док", с който са го наричали пациентите му.

Лекарското поприще обаче не му е стигало и през 1957 г. националистът става президент. Снимка: Wikipedia

Обущарят Николай Чаушеску

Чаушеску е роден в доста бедно семейство и като дете е получил само начално образование. Затова едва 11-годишен той напуска родното си място и става чирак обущар в Букурещ.  Произходът му и трудното детство определено дават отражение върху него. И така комунистическите обещания за хубаво и сигурно бъдеще карат Чаушеску да се присъедини към работническото движение на Румъния.
Снимка: Чаушеску (в ляво) с жена си на посещение в Китай, Reuters
 

Франсиско Франко – отдаденият капитан на испанската армия

Франсиско Франко завършва Пехотната военна академия в Толедо и през 1915 година Франсиско Франко става най-младият капитан на испанската армия. Не след дълго е повишен в чин. Той се включва в колониалните кампании в Испанско Мароко и си печели репутация като човек, напълно отдаден на професията си. От "нетипично внимателен" за военен, Франко се издига до генералисимус. Снимка: Wikipedia
 

Максимилиян Робеспиер – революционерът адвокат

Робеспиер става известен като един от най-кръвожадните предводители по време на Френската революция. Преди това обаче той е бил адвокат, при това доста заможен. Неговият баща и дядо също са били юристи, а преди той самият да стане адвокат е бил съдия в родния си край.

Иронията в неговия житейски път е, че той се отказва да бъде съдия, защото е против смъртното наказание. Снимка: Wikipedia

Аугусто Пиночет – диктаторът, военният, преподавателят

Пиночет се дипломира през 1937 година като пехотен офицер. Кариерата му обаче не се изчерпва само с армейското поприще. Той преподава геополитика във военната академия на Чили и е бил редактор на списание. Снимка: Reuters

Хорхе Рафаел Видела – още един диктатор, тръгнал от армията

Както и много от другите диктатори по света, аржентинецът Видела започва от армията. През 1944 година той завършва Националният военен колеж през 1944 година и веднага е зачислен към аржентинската армия. От там той бързо се издига и става началник на армейския генерален щаб. Снимка: Reuters