Снимка: архив, Reuters

"Хората с пари отиват в Европа. На бедните Господ да им е на помощ", казва Фаузия Солтан, сирийска бежанка, която току-що е пристигнала в Йордания в пустинна ничия земя, с лице, покрито от дебел слой прах, пише Имед Ламлум от Франс прес.

Фаузия, на видима възраст около 50 години, казва, че няма средствата да опита пътешествие към Европа, както от няколко седмици правят хиляди сирийци, бягащи от войната в страната си.

Тя е била част от група от около 40 сирийци, повечето от тях жени и деца, на които в четвъртък е било разрешено да влязат в Йордания през пропускателния пункт Ар Рокбан, разположен в лунен пейзаж в триъгълника, където се събират границите на Йордания с тези на Сирия и Ирак.

Този пропускателен пункт е един от малкото, останали отворени за бежанци в Йордания, тъй като властите са затворили други от съображения за сигурност, обясниха представители на йорданската армия, които в четвъртък за пръв път разрешиха на журналисти да посетят зоната с официален придружител.

Мястото се намира на над 500 км североизточно от столицата Аман и групата журналисти изминава във военни камиони над 120 км по неравен път в облак прах, за да стигнат до "приемен център", който също се държи от армията и където протича процедурата по проверка на самоличността на новопристигащите.

След това бежанците са пращани в един от лагерите, създадени в кралството от избухването през 2011 г. на войната в Сирия, в която са убити над 240 000 души, а над 4 милиона са принудени да заминат в изгнание. От тях Йордания е приела 600 000, по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Фаузия е дошла от Хомс, в центъра на Сирия, където "положението е зле", казва тя със сълзи на очи.

Синът й от повече от две години е държан в затвора от силите на режима на Башар Асад, въпреки че според нея не е участник в бунта.

"Сега не знам нищо за него. Търсих го, напразно", изразява съжаление жената, която заявява, че е чула хубави неща за приема на сирийците в Европа.

Европейците "веднага ги поемат. Дават им заплати, жилище, храна, дрехи", казва тя в момент, когато европейските страни са разделени по кризата с мигрантите.

Редица страни се противопоставят на препоръчваната от Берлин политика на щедър прием на вълната бежанци, която продължава да расте по пътищата на Европа.

Пристигането на десетки хиляди мъже, жени и деца, дошли и от други страни като Ирак или Еритрея, изправя Европа пред най-тежката миграционна криза от Втората световна война.

35-годишният Ахмед Ясин е избягал заедно с жена си и и дъщеря си от държания от групировката "Ислямска държава" град Ракка. Той също се надява да отиде в Европа, "в Германия или която и да било друга страна", но няма нужните финанси.

"Ако имам средствата, ще опитам преминаването (в Европа). Сега ще видя тук (в Йордания) как да постъпя", каза той.

Държейки двете си деца в ръце, Али Ахмед пък е дошъл от северния сирийски град Алепо. "Нямахме избор, бяхме принудени да напуснем града", където положението беше "драматично", каза той.

"Прекарахме 15 часа на път. Не знаехме дали ще стигнем или не" до йорданската граница, разказва той.

Опирайки се на патерица, Анас Ибрахим, на около 40-годишен, е избягал от Ракка с жена си и седемте си деца, най-голямото от които е на 14 години. Подбедрената му кост е счупена на три места при бомбардировка.

"Не ща ни Европа, ни нищо. Искам само да се лекувам", казва той.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase