В чилийската пустиня Атакама фолклорът се смесва със суеверията, а суеверията се вплитат в религията. Горещите дни отстъпват пред студени, мъгливи нощи.

В палатката в селището, наречено „Лагер Надежда“, пред входа на мините „Сан Хосе“ семействата на затрупаните миньори се събират край огъня.

На светлината от жаравата си разказват истории. А тази, която всеки иска да чуе през последните няколко вечери, е почти свръхестественият разказ за миньорите и бялата пеперуда.

Тази история първо била разказана в писмо на Хорхе Галегильос – един от 33-мата миньори, блокирани в недрата на земята.

Било ранният следобед на 5 август и Галегильос се връщал долу в мината, качен в пикап Nissan Terrano. Приятелят му, бившата футболна звезда Франклин Лобос, бил зад волана.

„Ходихме до работилницата и когато се връщахме обратно в мината, огромна скала се отцепи точно зад нас. Падна само няколко секунди след като бяхме минали. Точно пред нас видях бяла пеперуда“, пише Галегильос в писмото до брат си Елеодоро, който също е миньор.

„След това бяхме обхванати от облак прах и пепел. Не виждах ръцете пред очите си. Тунелът се срутваше и скалите запушиха изхода. Водният резервоар също почти беше затрупан“.

Огромна скална отломка се стоварила зад тях, запушвайки напълно шахтата между Ниво 190 (нивото отговаря на височината над морското равнище в метри) и Ниво 335, което е по-близо до изхода. Това срутване предизвикало серия от по-малки разцепвания и скални свличания, по обясненията на спасителите.

Когато прахта се разнесла, Лобос и Галегильос тръгнали и успели да се промъкнат около другите свлачища, които частично били затрупали тунела. Успели да стигнат до останалите 31 миньори, които се били сгушили в заслона от 50 квадратни метра на Ниво 100.

Братът на Галегильос няма рационално обяснение как малка бяла пеперуда може да е летяла повече от 500 метра надолу в мината.

Като повечето миньори в този пустинен район обаче, той е ревностен католик и изключително суеверен. Следователно дълбоко вярва във фолклора, разказван от, както той ги нарича, „старите хора“ – приказки, предавани от уста на уста, от дядо – на баща, от баща – на син.

Елеодоро Галегильос изглежда леко притеснен, когато го питат за бялата пеперуда. Може би смята, че обяснението му звучи твърде суеверно или пък не иска да допуска всеки до древните тайни.

„На село нашите дядовци, които бяха земеделци, знаеха, че е добра поличба да минеш край бяло животно в тъмното“, разказва Елеодоро.

„Честно казано, не зная каква е била тази пеперуда долу в мината. Може да е бил малък ангел, който е прелетял пред тях, Бог им е казвал: „Бързайте, тук е опасно“, разказва Елеодоро.

Сигурен е обаче, че пеперудата е спасила живота на брат му и неговия приятел.

„Оцелели са на косъм. Навсякъде около тях са се срутвали скали, камъните вече са затрупвали тунела“, обяснява Елеодоро.

На входа на мината „Сан Хосе“ консултантът Мигел Фрот често посещава семействата на затрупаните миньори, които чакат новини.

Той е специалист по спасителните операции и помагал при координирането в първата фаза от издирването на миньорите веднага след срутването на 5 август. Не се отдава много на фантазии.

Фрот разказва, че малки бели пеперуди могат да бъдат видени понякога да пърхат около крехките пурпурни цветя, които цъфтят едва по няколко часа в пустинята Атакама през определени периоди от годината, когато мъглата е по-гъста. Този сезонен феномен тук се нарича „цъфтяща пустиня“.

Най-близката туфа с подобни цветя се намира на около 2 километра от мината. Фрот обаче смята, че би било изключително необичайно някое от тези насекоми да е летяло 500 метра надолу в шахтата.

За него по-логичното обяснение е, че пеперудата е била всмукана във вентилационния комин на мината от струята, предизвикана от срутването – той го нарича „ефект на буталото“. Вижда се обаче, че не е убеден в своята версия.

„Хората, които са религиозни, биха го нарекли чудо. От научна гледна точка пеперудата може да е влязла в мината, повлечена от въздушна струя. Може сам да решите за себе си, но тази пеперуда е спасила живота им“, убеден е и Фрот.

Наука или суеверие, Галегильос и Лобос са намалили скоростта, за да видят тази странна бяла пеперуда. Това ги е предпазило да попаднат директно в свлачището, предизвикано от първоначалното срутване, е обяснението на Фрот.

Той има копие от писмото на Хорхе Галегильос и споменаването на пеперудата, изглежда, има огромно влияние върху всеки, който я чуе.

„Показах това писмо на няколко души и те се разплакаха, като прочетоха как пеперудата прелетяла пред тях“, разказва консултантът.

От капана на 700 метра под земята Хорхе Галегильос не разказва много подробно за пеперудата. От писмото става ясно, че му е трудно да пише и има нужда от очилата си.

„Това е всичко засега. Съжалявам, но не мога да пиша повече, трябват ми очилата и точно сега ми е трудно да държа писалката“, пише Хорхе.

Няколкото детайла, които разказва обаче, явно не оставят място да съмнение в роднините, които чакат горе – на повърхността.

Скупчени около лагерния огън в звездните нощи на безплодната пустиня Атакама, семействата отново и отново повтарят историята за бялата пеперуда и са сигурни, че тя е била ангел-пазител.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Чили