Искаме граждански бракове, а не гражданска война

Демонстрация в Бейрут с искане за разделяне на религията от държавата. На плаката пише "Граждански бракове, не гражданска война". Снимка: БГНЕС

Протест в Бейрут с искане за разделяне на религията от държавата. Снимка: БГНЕС

Ливанец разглежда експозицията „Изчезнали“ в Бейрут от снимки на хора с различни вероизповедания, произход и политически предпочитания, изчезнали по време на гражданската война (1975-90). Снимка: БГНЕС

Ливанка разглежда барикади, макети на тела и снимки от гражданската война (1975-90). На 13 април Ливан отбеляза 35 години от избухването на войната, отнела живота на 150 хиляди души. Снимка: БГНЕС

Лидерът на Хизбула Сайед Насрала и лидера на социалистическата партия Валид Джумблат насреща в централата на Хизбула. Двамата обсъждат посещение на Джумблат в Дамаск. Снимка: БГНЕС

„Сектантството ни убива“ и „Искаме граждански бракове, а не гражданска война“ пише на пъстрите плакати на протест в центъра на Бейрут.

Стотици млади ливанци се събраха в неделя на демонстрация за разделяне на религията от държавата в страната, управлявана по строга система, основана на разделянето на религиозните общности.

Дали си ливанец, в Ливан е второстепенен въпрос след това дали си мюсюлманин или християнин, съответно дали си сунит или шиит, православен или католик.

В страната има 18 официални вероизповедания, които имат 18 системи от правила. Понеже няма обща система, законите и личният статус са различни в отделните общности.

Регистрирането на смърт, раждане, брак или наследство се прави от религиозните власти. Резултатът от това е, че различните ливанци имат различни права. Например мюсюлманите не могат да осиновяват деца, християните маронити не могат да се развеждат и е почти невъзможно за хора от различни общности да се женят помежду си.

„Ужасната система разрушава хубавата ни страна. Тук съм, защото искам да защитя основните си човешки права“, казва пред ВВС Лама, една от протестиращите.

Политическата система в Ливан също е подчинена на разделянето на религиозните общности. Всички държавни институции са структурирани на базата на квота и от обявяването на независимост на страната през 1943 година президентът винаги е християнин маронит, министър-председателят е мюсюлманин сунит, а говорителят на парламента е мюсюлманин шиит.

Разделянето на властта обаче не предотврати унищожителната гражданска война, която започна през 1975-а и продължи 15 години. Мирният договор, сложил край на войната през 1990 година, призовава за отмяна на разделянето по религиозни общности. Оттогава обаче политиците са направили много малко или нищо за промяната.

Дискусия във Facebook роди първия в историята на страната публичен протест срещу системата. Движението започна преди няколко месеца, когато група приятели гневно обсъждали решението на мюсюлманското духовно ръководство да забрани рок концерт в Бейрут.

„Говорехме колко ни е писнало от тази система и някой предложи да направим демонстрация за разделяне на религията от държавата“, разказва Кинда Хасан, един от организаторите.

„Направихме група във Facebook и още на следващия ден имаше 1000 членове“. Броят продължил да расте.

Зиад и жена му Райни отишли на протеста, защото системата в Ливан ги разделя. Те са от различни религиозни общности и понеже гражданските бракове не са разрешени, те не могат да се оженят.

„Фамилиите ни са се били една срещу друга в гражданската война и аз водя тежка борба заради връзката си. Натискът на обществото и семейството е огромен“, разказва Райни.

Двамата със Зиад избягали в Кипър, където сключили граждански брак. Не всеки в Ливан обаче може да си позволи да прекоси морето и много връзки се разпадат под обществения натиск.

„Това е, което държи обществото толкова разделено. И е несправедливо. Не искам да бъда асоцииран с моята религиозна общност, аз искам да съм ливанец“, казва Кинда.

Но не всеки в Ливан смята, че системата трябва да бъде променена. Привържениците на това уникално държавно устройство казват, че то осигурява място за всички религиозни общности. Без това крехкото и дълбоко разделено ливанско общество може просто да се разпадне.

„Чувствам, че системата ми помага да пазя традицията си, моя произход“, казва Дима, млада студентка по политология в Американския университет в Бейрут.

„Никога няма да се оженя за някой извън моята общност и не мисля, че нещо може да промени това, защото няма начин в Ливан християнин от Севера например да позволи на дъщеря си да се омъжи за мюсюлманин шиит от Юга“, обяснява тя.

Много пъти в миналото това изключително сложно, деликатно балансирано и крехко общество е доказвало резистентност към промени.

Организаторите на марша в Бейрут знаят, че създаването на държава, в която на никого не му влиза в работата каква е религията ти, е дълъг и вероятно болезнен процес, а техният протест може да бъде само първата стъпка.