Колко наляво завиха Съединените щати?

От самото начало на президентството на Барак Обама сред дясноцентристите се настани следното приемливо обяснение – президентът е далеч по-голям либерал в сравнение с множеството американци, но предвид безспорните му политически качества, тежкото наследство от ерата “Буш”, икономическата криза и факта, че е афроамериканец, той беше избран от народа. Не заради идеологията, която следва, а въпреки нея, подчертава в-к “Ню Йорк Таймс”.

Очакванията са след слизането от голямата сцена на тази уникална политическа фигура, страната да се завърне към центъра и дясното, каквато линия се следва от Втората световна война насам. Погледнато от този ъгъл президентството на Обама не е някакъв исторически “завой”, а по-скоро ексцентрично отклонение.

През февруари 2016-та година обаче се случват интересни неща. Доскоро непознат за широката публика демократ-социалист (Бърни Сандерс) от малък щат победи една от най-силните партийни фигури (Хилари Клинтън) на първичните президентски избори в Ню Хемпшър. При републиканците кандидат, който публично беше отхвърлен от консервативните лидери на собствената си партия (Доналд Тръмп), спечели вота в същия щат с абсолютна лекота.

Нима САЩ все пак наистина са завили наляво?

Когато влезе в надпреварата за Белия дом през 2007-ма година Барак Обама вече беше получил прозвището “най-либералния сенатор”. По време на първичните избори, тогавашният му съперник Хилари Клинтън беше категорична, че именно тази позиция вляво ще бъде пагубна за Обама, ако стигне до финалната битка с републиканския кандидат.

За едно се оказа права г-жа Клинтън – републиканецът Джон Маккейн фокусира атаките си към Обама именно по тази линия, но претърпя крах. Защото Съединените щати вече бяха обикнали харизматичния Обама, независимо от политическите му убеждения.

От “Ню Йорк Таймс” изтъкват, че само 16 години делят управленията на Бил Клинтън и Барак Обама, но това, че двамата представляват една партия изглежда единственото общо между тях.

Кампанията през 1992-ра премина под надслов “идва нов вид демократи”. В общи линии целта беше да се внуши, че Бил Клинтън и вицето му Ал Гор не са луди и слаби либерали като кандидатите на партията в няколкото загубени вота преди това.

Тези “нови” демократи подкрепяха смъртното наказание и нямаха търпение да поемат властта, за да променят изцяло съществуващата социална система. Клинтън и Гор пробиха републиканците на юг и взеха победи не само в родните си щати Арканзас и Тенеси, но и в Луизиана и Джорджия.

Цялата кампания на демократите беше премислена защита срещу нападките в безразсъден либерализъм. Клинтън искаше да покаже, че може да се справи с проблеми като престъпността по “дясноцентриския” начин.

През 2008-ма Обама заложи на друг курс. Времената бяха такива, че той трябваше да се справя бързо и ефективно с безработицата и ескалиращото неравенство между бедните и богатите.

Един от основните въпроси е дали президентът тласна страната наляво или просто последва настроенията на хората? Той започна мащабна здравна реформа, насочена към осигуряване на здравни услуги за всички, независимо от доходите им. Обяви се в подкрепа на еднополовите бракове и настоява силно за въвеждане на строг контрол върху оръжията.

За републиканците тези действия са ясно доказателство, че Обама не следва настроенията на мнозинството от гражданите, макар и общественото мнение по еднополовите бракове да претърпя рязка промяна в последните години.

В тази ситуация всичко сочеше към връщане в дясното пространство след края на втория мандат на Обама. Но резултатите от първичните избори в Ню Хемпшър може би дават друга посока. Може би наистина този държавен глава дава началото на нов политически курс, който ще се следва за годините напред.

Подобно нещо вече се случи в Канада. Във Великобритания социалист е начело на Лейбъристката партия.

Един от основните двигатели на тази промяна е икономическата ситуация, която изглежда никой не може да определи конкретно, но всеки счита за напрегната и неясна. Безработицата в Съединените щати е ниска, но едва 23 на сто от американците вярват, че страната се движи в правилната икономическа посока.

Налице са и кандидати като Тръмп и Сандърс, които доскоро нямаше да имат никакъв шанс, но ето, че вече се превръщат във фаворити.

Изглежда избирателите и от двете партии искат по-щедро, по-либерално правителство, макар и да не го признават. Но когато дойдат изборите, всичко ще излезе наяве.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase