Орангутанчето прекарва първите шест-осем месеца от живота си силно притиснато към майка си, която ражда едно, а понякога две малки. Те се отбиват късно, на пет-осем години, и макар вече да са независими от майка си, когато са на четири години, остават на нейна територия. Снимка: Reuters
Мармозетка джудже (Cebuella pygmaea). Тя е една от най-малките маймуни на света и не надвишава 13-15 см. Има относително дълга опашка (20-21 см). И все пак това е истинска маймуна и има родствени признаци с човека, включително в развитието на мозъка. Живее в тропическите гори на Амазония, в района, където се събират границите на Бразилия, Еквадор, Перу и и Колумбия. Обитава короните на дърветата и може да прави скокове на 2 метра. Мармозетката е насекомоядна, но обича и плодове, зърна, а също и яйца на птици и мед.
Снимка: Reuters
Малката ехидна (Tachyglossidae) е от клас бозайници. Среща се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежи към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобява таралеж, покрито е с дълги бодли и косми, човката е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката.
Снимка:
Малкият мечи макак (Macaca arctoides). Бебетата се раждат с бял мъх, който с възрастта става кафяв. Техните розови лица стават почти черни. Най-добрата среда за тях са тропичните гори на Южна Азия, понеже там те си намират храна и убежище. Обичат плодове, семена, листа. Снимка: babyanimalz.com
Бебетата на язовеца се раждат слепи и с тънък мъх. Очите им се отварят след четири-шест седмици. Майките кърмят малките, докато не навършат два-три месеца. Язовецът (Meles meles) е разпространен в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия изток. Храни се с разнообразна храна — плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. Снимка: babyanimalz.com
Това малко прилепче (Chiroptera) дълго ще бъде с майка си. Прилепите са разпространени по целия свят с изключение на някои откъснати острови, полярните райони и високопланинските области над границата на горите. В България се срещат около 30 вида от семействата Булдогови прилепи (Molossidae), Подковоносови (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Младите прилепи не могат да се защитават и да се хранят самостоятелно, докато крилата им не пораснат окончателно. Снимка: babyanimalz.com
Това животинче не само има забавно наименование, но и изглежда фантастично. Нарича се мадагаскарска ръконожка или ай-ай (Aye-aye)… По своя произход обаче животното е примат и изключително специфичен вид полумаймуна, която се среща единствено на остров Мадагаскар. Най-големият представител е с дължина 40 см, опашка – 42. Тежи около 3 кг. Снимка: babyanimalz.com
Новородената къртица изглежда мъничка и безпомощна, тъй като тежи едва 5 г, но тя израства след един месец. Европейската къртица (Talpa europaea) е единственият вид къртици, широко разпространен в България. Снимка: babyanimalz.com
Малките птицечовки (Ornithorhynchus anatinus) са плуващи бозайници, ендемити, на територията на Австралия и се срещат само в източната част на континента. Когато за първи път било открито това малко създание през 1798 г., учените, които получили скица на новото животно – което приличало на смес от патица, бобър и видра – помислили, че това е шега. Храни се главно с червеи, гъсеници и ларви. Във водата птицечовката е в стихията си. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна.
Снимка: babyanimalz.com
Новородените таралежчета са слепи и имат меки бодли. Обитават гнезда от сухи листа, а при отбрана се свиват на кълбо. Организмът им се отличава с имунитет към много отрови. Те също имат свойството да смазват със слюнка бодлите си след лизане на различни вещества. Снимка:
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар