Кайро на снимки

Била съм на много места по света, но такъв културен шок не бях изживявала никога. Африка – Египет – Кайро. Леле, майко мила, царице небесна и вси светии!

Дълго време самолетът пикираше над 20-милионния град, преди да кацне на мръсното, претъпкано с народ и оплюто от мухите летище.

Е, добре дошли в Кайро! Първият човек, когото видях, беше един полицай с бяла униформа, но никога непрана и поради това – мръснобяла и лекьосана. И той ме видя (или по точно дълбокото ми деколте) и най-безсрамно се попипа по чатала. По-после всичко ми стана ясно...

Отгоре Кайро прилича на мъртъв град. Ако не се виждаха хора и коли по улиците, непременно щях да го взема за мъртъв. Къщите нямат покриви, от тях стърчат арматурни железа, по улиците няма абсолютно никаква зеленина.

Отгоре Кайро е сив. И не само отгоре. Градът е сив, а въздухът му е жълт. Една перманентна жълта мараня тегне над града и пречи да виждаш в далечината. Малките улици са неасфалтирани. Има много пясък, разбира се, част от който постоянно циркулира във въздуха, останалият е навсякъде.

В Кайро никой никога нищо не чисти. Градът е заринат от мръсотия. Не... нямате представа за каква мръсотия става дума... Купища боклуци по улиците. Камари отпадъци (в голяма част – органични) в каналите, които кръстосват града, и в Нил... Милиарди нагли и досадни мухи... Постоянно ги прогонваш от лицето си, от храната си, давят се в бирата ти... няма спасение. На третия ден се примиряваш. Вечер излизат комарите на настървени рояци, смели и безпощадни...

Не вярвам, че успях да създам реалистично описание на цялата мръсотия наоколо. Наистина никой не го е грижа за мръсотията и на никого не прави впечатление, освен на туристите. Повечето египтяни са мърлячи, просто са си такива. Няма смисъл да хвърляш отпадъците на „обозначените за това места“, защото те (местата) липсват. Всичкият боклук се мята наоколо.

Египтяните са ужасно немарливи и по отношение на културно-историческите си паметници. Пирамидите например не само можеш да ги пипнеш и необезпокояван да си откършиш малко за спомен, но и можеш да се покатериш върху тях, за да си направиш снимка.

В гробниците на фараоните в Долината на царете и в Националния исторически музей, където снимането принципно е забранено (не се знае защо), спокойно можеш да си снимаш обаче срещу 1-2 долара на охраната.

Забелязах на стените на гробниците, изписани от горе до долу с йероглифи и рисунки, съвременни драсканици, представяте ли си какво безнаказано кощунство?!

Потресе ме отношението към експонатите в музея. В него не само няма климатици, не само няма камери със специална температура, влажност и тем подобни необходими за дълготрайното съхранение на експонатите условия. Защото това мумии на хора и животни, това саркофази, накити и други предмети, това маси за мумифициране, мебели и всичко, всичко – повече от 150 000 експоната, седи така, както е оставено.

Музеят е създаден от френския археолог Шамполеон през 1900 година и оттогава буквално не е пипнат. И не е чистен, струва ми се. Старите шкафове, в които се съхраняват експонатите, са от 1900 година, изтрити по ръбовете от допира на милиони ръце. Шкафове със стъклени витрини, които са така налепени с пръстови отпечатъци, че трябва да ги засенчиш с ръце, за да видиш предметите зад тях.

Да не говорим, че можеш да седнеш в скута на статуята на който си пожелаеш бог или фараон, за да се снимаш с него...

Второто потресаващо нещо, което се набива на очи, са недовършените къщи. И не само в Кайро, в цялата страна е така. Рядко там ще видиш частна къща с покрив. От последния етаж на обитаваните сгради стърчат арматурни железа, демек – незавършена е и предстои дострояване.

Първо, защото туриш ли покрив на къщата, трябва да плащаш данъци, и второ, но не последно – в повечето случаи къщата наистина е в постоянен градеж. За всеки следващ оженил се син се прилага по един нов етаж. И тъй като хората там не се спират да раждат деца, в Кайро са се получили едни своеобразни блокове, които не се знае на какви основи се крепят. Техен проблем.

Но най-най-най-шокиращото нещо в този град си остава организацията на движението по улиците. Абсолютен хаос. Никакви пътни знаци. Никакви светофари. Никакви мигачи на завоите. Никакви фарове вечер. Никакви правила. Никаква логика. Само бибипкане.

И никакви катастрофи... Запознати ми казаха, че все пак стават катастрофи. Аз доста пътувах по улиците и нито една не видях. Същите ми казаха, че имало цели три светофара в Кайро. Аз видях един и той не работеше. Ама защо са им светофари? Които, оказало се, повече пречат, отколкото помагат на движението.

Всъщност... логика има. Ако видиш камион, натоварен с дини, логично можеш да заключиш, че той ще завие наляво, към пазара, където да стовари дините, нали? Не му трябва мигач.

Само би-бип, и всички се разбират кой ще вземе предимството, кой накъде ще кара и на кой какви са му намеренията. Едно безкрайно, денонощно би-бип. А в някои държави натискането на клаксона е забранено...

Смешно е.

Вижте трите чудеса на града на снимки

Очаквайте продължение, в което ще разберете що е то туристическа полиция, що за хора са арабите, как печелят парите си, как се доят... туристи и други любопитности из преживяванията на Вита в Египет...

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: