Изкуственият интелект разтърсва журналистиката и в краткосрочен план ще причини "основна промяна в новинарската среда", каза медийният експерт Дейвид Касуел пред АФП. Като бивш служител в Yahoo! и BBC News Labs, клонът за иновации на британския телевизионен оператор, Касуел говори пред лидери в индустрията, събрани в италианския град Перуджа, за да обсъдят най-големите въпроси пред техния сектор.

Как виждате журналистиката на бъдещето?

„Не знаем. Но това, което се опитваме да направим, е да разберем всички възможности или колкото можем повече от възможностите. Но мисля, че има някои неща, които стават по-ясни: единият е фактът, че повече медии вероятно ще бъдат създадени и генерирани от машини. По този начин машините ще събират повече информация в журналистиката, ще се занимават повече с продуцирането, с аудиото, видеото и текста и ще създават онзи вид потребление, който ще се хареса на потребителите. Това е много фундаментална промяна в информационната среда като цяло и в новинарската среда в частност. Това е структурно различно от това, в което се намираме сега. Не знаем колко време ще отнеме - може да са две, четири, седем години. Мисля, че ще бъде по-бързо, защото има много малко съпротивление. Хората няма да се нуждаят от новинарски устройства, от нов хардуер, те като производители няма да се нуждаят от много пари, от технически опит. Всички тези неща, които са били бариери в предишното поколение на изкуствения интелект (ИИ или AI), вече не са бариери, благодарение на генеративния ИИ".

Какви са последните събития в редакциите?

„Един вектор на развитие са новите инструменти, които позволяват работния процес с ИИ, например в Politikens в Дания, да се фокусира върху това да направят съществуващите продукти и дейности по-ефективни. Но това също е основа за прехода на техните продукти, тяхната работна сила и дейностите в тази нова среда. Или в света на ИИ. Има инструмент, който Google е създал -- кодовото име е „Genesis” -- който се тества с издателите. Някои издатели изграждат свои собствени. Ще има платформени версии на тези инструменти. Това са инструменти, при които вие пренасяте събирането на вашите новини от лявата страна: файлове, преписи, аудиозаписи, видеоклипове,... примерно. Това ви помага да правите неща като анализи, резюмета, превръщане в скриншотоне, аудиозаписи. Те са оркестрирани от инструмента. Това, което журналистът прави, е да координира инструмента, да проверява съдържанието докрай и да редактира. Работата се превръща в използване на инструмента като редакционен мениджър, което е плод на ИИ. Технически това работи. Но е съвсем различно да го задействате в нюзрума, в една голяма редакция и да го използвате ден след ден, месеци след месеци. Това е голям въпрос: ще бъде ли възприето с ентусиазъм, ще се използва ли по начин, който не е много продуктивен в дългосрочен план, или това ще повиши драстично производителността на редакцията?“

Каква е цената?

„През последното десетилетие беше много скъпо. Беше много трудно: имате нужда от данните, трябваше да изградите хранилище за данни, да сключите бизнес сделка с облака Amazon или Google Cloud, трябваше да наемете специалисти по данни, да имате екип от инженери по данни. Това е голяма инвестиция. Само BBC, New York Times или медии от такова ниво можеха да си го позволят.

Това няма да бъде така с генеративния ИИ. Можете да управлявате работния процес с новини чрез интерфейси, за които плащате 20 долара на месец. Не е задължително да бъдете програмист. Всичко, от което се нуждаете, е мотивация, ентусиазъм и любопитство. Има много хора в новинарските организации, които не са се занимавали с ИИ в миналото, защото не са имали техническа подготовка, но сега просто ще могат да го използват. Това е много по-отворена форма на ИИ: както по-малките редакции могат да направят много, така и по-младите индивиди в по-утвърдените редакции могат да направят много. Мисля, че това е хубаво нещо, но е и разрушително нещо. Често вътрешната политика в редакциите се нарушава от това.

На какъв етап от ИИ сме?

„ИИ съществува от 50-те години на миналия век. Но ИИ за практически цели се появи с ChatGPT. Ще мине доста време – години – преди наистина да разберем как да ги използваме за ценни неща. Има толкова много неща, които можете направи с тях. Рискът за журналистиката е, че други организации, стартиращи фирми, технологични компании ще правят нещата в новините по-бързо от самия свят на новините. Много стартиращи фирми изобщо нямат редакционен компонент. Те крадат съдържанието на новинарските организации, някои покриват ниши: следят прессъобщения, канали в социалните медии, PDF от доклади.

Какви са рисковете?

„Журналистиката не се справя добре през последните 10 или 15 години, всъщност няма надеждна визия за бъдещето за това как това ще се случи само в света на социалните медии. Това, което AI прави (е), че дава новинарските организации имат шанс да променят тази ситуация, да участват в нова система. Хубаво е да сте оптимисти, да се ангажирате, да проучвате, да правите проекти, да експериментирате, може би да променяте начина си на мислене, това е положително. Както Джелани Коб, декан на Колумбийското училище по журналистика, казва: „+ИИ е непреодолима сила, около която журналистиката ще трябва да се организира“. Няма как изкуствения интелект да се адаптира към журналистиката. /БГНЕС, АФП
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Стела Стоянова

• новини
• журналистика
• Изкуствен интелект