Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) обяви резултатите от своята Териториална програма, която има за цел оценка на състоянието на недвижимото културно наследство в България и идентифициране на нови обекти, които обогатяват облика, историческия разказ и културната памет на местната общност. Пет исторически места вече са изследвани в рамките на програмата.  Това са Пловдив, Несебър, Баня, Свежен и Скорците.

Арх. Петър Петров сподели пред БНР някои от детайлите и предизвикателствата пред първия етап на Териториалната програма на НИНКН. Програмата представлява екипно изследване на цели населени места, в което участват архитекти, но не само археолози. Екипите престояват на място седмица или две, за да могат да идентифицират ценностите на средата и нейните проблеми.

По думите на арх. Петър Петров е имало над 50 заявки за участие в програмата, но поради ограничения в бюджета им е било възможно да приемат само 36 кандидата.

Със съжаление арх. Петър Петров сподели в предаването, че много от обектите на недвижимото културно
наследство са в много лошо състояние.

"Голяма част от обектите са в много лошо състояние, 10% вече не съществуват, просто ги няма. Става въпрос и за могили, които вече са изравнени с терена. 35% от сградите са в изключително лошо конструктивно състояние и не е ясно доколко могат да бъдат възстановени. Загубата е над 30% от бившия фонд на недвижимото културно наследство. 10% са в добро състояние, а 40% са претърпели различни видове намеси, които до голяма степен са ги обезличили. Имаме 10% автентични сгради от всичките, които сме имали някога", посочва той.

Арх. Петров също така се изказа за възможната реорганизация на процедурите за съгласуване на инвестиционни намерения, като предложи институтът да престане да участва в тях, а Министерството на културата да поеме тази отговорност. Това би отворило възможността за наемане на повече специалисти и по-ефективно управление на опазването на културните обекти.

"Ние не сме администрация, макар да участваме в една административна процедура по издаване на становища, свързани със съгласуването на инвестиционни намерения. В Момента се разглежда предложението Институтът да престане да участва в тази процедура, а въпросните становища да бъдат издавани от Министерство на културата. Надявам се това да отвори възможността да наемем на трудови договори повече специалисти. За да можем да свършим онова, за което е създаден този институт, а то е да издири и документира режими на опазване на самите културни обекти", посочва още арх. Петров.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• сграда
• културно наследство