Хранят болните в държавните и общинските болници за 3 максимум 5 лева на ден, съобщава "Монитор". Има обаче места като Шумен например, където ядене на хоспитализираните не се полага.

В многопрофилната болница в града храна се предлага само на пациентите, които са диабетно болни и поддържат определена диета. Останалите си организират изхранването самостоятелно. Тези, които не могат да излизат и да стигнат до някое от заведенията в двора на лечебното заведение, използват услугите на подвижни съседи по стая или на санитари. Пациенти разказват, че по стаите минават и представители на кухни и фирми за доставка на храна, които записват желаещите и после с термокутии им носят поръчката.

Общинските болници хранят хоспитализираните за не повече от 3 – 3,50 лева на ден. Диабетици и сърдечноболни, които лежат в общинската болница в Мездра например, са принудени да дъвчат жилава и мазна наденица от типа "кучешка радост". Гарнитурата е боб или ориз.

За щастие ние живеем в същия град и докато баща ни беше там на легло, носехме плодове и домашно приготвена храна, съобразена с диабета му. Не е ясно как се оправят хората от селата, чиито близки са далече", разказа Нина И. - дъщеря на 75-годишен мъж, който вече е изписан от лечебното заведение. Според наблюденията й диабетиците дори се смятали за облагодетелствани, тъй като им сервирали хляб със сирене и чай.

"Не си и помисляйте да се разболявате в Свищов, предупреждава бивша пациентка на лечебното заведение в града. 100 грама храна за обяд. Малко, ама от сърце. В свищовската болница ви приемат, за да ви лекуват, а не за да ви угояват. Правете разлика, моля !“, завършва огорчено жената.

Майка от София пък коментира, че на 3-годишния й син, лекуван в неврологията на голяма университетска болница в столицата, са давани кренвирш и варено яйце, като никой не е питал родителите дали не е алергичен към жълтъците.

Филия бял хляб, миниатюрно парче сирене и оскъдно количество маргарин е традиционната закуска на лежащите в Инфекциозното отделение на Университетската болница "Света Анна" в София. Картофено пюре и сирене или ориз и сирене са обичайният обяд на болните в отделението. Повечето от пациентите не посягат към храната, след тях санитарките, които са предимно от софийските села, я събират за домашните си животни.

Сравнително по-добра е храната в част от университетските болници в София, както и в тези, които са към Военномедицинска академия не само в столицата, но и в другите градове на страната. Там дневният оклад е около 5 лева.

Добре хранят например и в Александровска, независимо че менюто е съобразено със заболяванията.

"Нямаме определена средна стойност на храноден на болен, тъй като храненето е в пряка зависимост от заболяването на пациента, което определя и неговата индивидуална диета. Храната се доставя от фирма за кетъринг, избрана след провеждане на обществена поръчка. Договорът е за две години и е на обща стойност 1 260 419.83 лева.

В договора за осигуряването й са предвидени над 50 различни диети, каза Мария Куманова – зам.- директор по административно-стопанските дейности на лечебното заведение. - Засега не се предвиждат заявяване на храна по избор на пациента", допълни тя.

За около 5 лева на ден хранят в Университетската болница "Св. Иван Рилски" в София в зависимост от заболяването, съобщиха оттам. Тази сума е една от щедрите в държавни лечебни заведения в страната. Блюдата са съобразени за общо 15 диагнози и се доставят от фирма кетъринг по договор. Лечебното заведение обмисля възможността и за предоставяне на храна по избор чрез заявка от предишния ден.

Според пациенти отлично хранят и в болниците на Военномедицинска академия в столицата и страната.

"Поднасят я в съдове за еднократна употреба, пакетирани така, че ястието да не се праши", отбеляза Ива Пападополус в социалните мрежи за Военната болница в Пловдив. Жената допълва, че за седем дни хоспитализация е платила само нормалната такса от общо 35 лева.

Оказва се, че въпреки европейските препоръки, засягащи лечебното хранене в болниците, у нас няма нито наредба за това или друго разпореждане. Единственият документ в тази област е рецептурник от 1971 година, направен по съветско виждане. По думите на националния консултант по хранене проф. Стефка Петрова той отдавна не отговаря на съвременните изисквания за пълноценно хранене.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• болница
• храна
• пациенти