Пещерата Козарника разкрива историята на първите хора в Европа

Снимка: БТА

Повече от 20 години ежегодно една малка пещера близо до село Орешец в община Димово разкрива на археолозите историята за първите хора в Европа. Всяка година през лятото българо-френски екип от учени е на терен в пещерата Козарника и пласт по пласт разкрива нейните тайни, включително едни от най-ранните доказателства за човешко присъствие на нашия континент, разказа в интервю за БТА доц. д-р Николай Сираков, ръководител на археологическите проучвания в пещерата.

"Този археологически обект е уникален за Балканите - всъщност в цяла Югоизточна Европа няма подобен. И е един от малкото в Европа, в които са запазени следи от обитаване на първите човешки същества за нашия континент - иначе казано, следи от най-ранните фази на обитаване", подчерта доц. д-р Николай Сираков.

Според археолога континентът Европа сравнително по-късно бива населен в сравнение с Африка, където човешкият вид възниква и откъдето след това се разселва из света.

По думите му първото разселване е преди някъде между 1 200 000 и 1 800 000 години. "Нашият обект е един от половин дузина в Европа, които са били населени преди повече от над 1 000 000 години" , посочи доц. д-р Николай Сираков.

За първите обитатели - това, от антропологическа гледна точка, са предшественици на нашия вид – хомо еректус и хомо ергастер ("изправен човек" и "работещ човек"/, за които нямаме много материал. Най-ранните намерени от нас следи са датирани отпреди между 1 100 000 и 1 300/400 000 години. Това е ранният палеолит, посочи ученият.

"Чак по-късно, в средния палеолит, в Европа се появяват неандерталците - откриваме следи в по-късните пластове, отпреди 300 000 години. След това откриваме следи отпреди около 45 000 години, тоест от късния палеолит. Става дума за хомо сапиенс или т. нар. модерен човек, при който се наблюдава развитие на символичното мислене, развитие на изкуство и т. н.", обясни доц. д-р Николай Сираков.

Той даде пример с находка, открита сега при теренните разкопки - зъб от животно, по който има следи от обработка - пробиване, вероятно, за да бъде носен като украшение. Според него украшенията са използвани за персонална идентификация, както и за обозначаване на собствената група.

"В този ранен период това е началото на етносите", обясни ученият. Той допълни, че част от намерените находки дават основание да се смята, че отделните общности са контактували помежду си и дори, че е имало някакъв обмен между тях. "В друг намерен материал имаме индикации за контакти с друга културна традиция. Става въпрос за периода на късния палеолит - намираме няколко сечива, стъргалки, които са от друг вид кремък, не локален. Това ни дава основание да смятаме, че е имало някакви контакти, може би обмен", обясни ръководителят на проучването на пещерата Козарника.

Имали ли са първите хора символно мислене?

Доц. д-р Николай Сираков отбеляза, че и в по-ранните периоди са открити данни за развита символика. "Имаме открити кости с нарези, датирани от ранния палеолит - това са едни от най-ранните в света. Тук говорим за добре подредени, успоредни линии, и то няколко групи. На най-ранния фрагмент, който е от ранния палеолит, нарезите са на четири групи по четири успоредни врязвания, направени по един и същ начин, което означава, че се е работило да се изобрази нещо", каза доц. д-р Николай Сираков.

А какво точно е изобразено - това вече само можем да гадаем, допълни той. "При всички положения, сигурното е, че това е свързано със символично мислене", категоричен е ученият.

Според него от намерените оръдия може да се съди, че още еандерталците са имали и пространствено мислене, което им е давало възможност да извършват необходимата обработка на скалните късове, за да бъде направен връх на стрела или на копие, нож или друго сечиво. "Следвали са и последователност в производствения процес - това не става само с надничане над рамото на този, който може повече. Сто на сто те са имали вербална комуникация", смята ученият.

Балканите - "входната врата" на праисторическия човек към Европа?

Откритията в Козарника променят разбирането за това как първите хора са навлезли в Европа от Африка, заяви доц. д-р Николай Сираков. Преди около 1.7 милиона години прачовеците започват да се разселват - откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето постепенно е заселило цяла Европа.

"Първоначално се е считало, че те са минали през един от тесните протоци, през Гибралтар. Днес знаем, че да - минавали са оттам, но много по-късно, няколкостотин хиляди години по-късно, защото най-ранните следи в Испания са отпреди около 1 000 000 - 1 100 000 години, докато тук са от няколкостотин хиляди години преди това", обясни археологът.

За по-точното датиране на находките в пещерата помогнало случайното откриване в Козарника на следи от тефра - вулканична пепел, разпространила се след изригвания на вулкани в Италия и пропътувала 2700 км, носена от въздушните течения. "Тъй като тефрата е много точно датирана, тя ни потвърждава резултата, получен при датировка на находките, направена по други методи", обяснява доц. д-р Сираков.

"Друг метод за датирането, само че с не толкова голяма точност, е по фауната - особено дребната фауна, която има по-бърза еволюция, например дребните гризачи. Те са добър индикатор и на екологичните условия - има видове гризачи, които са характерни само в района на водни басейни, други - само в скалист райони, трети са северни видове, тоест имало е застудяване", каза ръководителят на проучването.

Намерените находки дават възможност на учените постепенно да си изградят картина за бита на нашите антропологични прадеди, живели в Козарника през палеолита. "Имаме пълна представа за плячката на тези хора, които са ловували успешно. Имаме много интересни останки от животните, които са ловувани - това ни дава индиректна индикация за климата, който в началото, когато е първото разселване на човешкия вид в Европа, тук е бил, какъвто е сега в Африка", посочи доц. д-р Николай Сираков. Той допълни, че именно това сходство на климата е причината праисторическите човеци да се заселят точно в тази част на Европа и едва следващите поколения лека-полека да се аклиматизират и да населят и другите части на нашия континент.

Според доц. д-р Сираков в България проучванията на обекти от палеолита нямат голяма традиция. А палеолитът е единственият период, в който действащите лица - от антропологическа гледна точка - се сменят, посочи ученият, който е посветил живота си на проучвания на този период от човешката еволюция.

На въпроса защо е важно да познаваме този период от човешкото развитие доц. д-р Николай Сираков отговори: "Това е толкова важно, колкото е важно един човек да знае като дете как се е развил. Изключително съществено е защо не сме останали маймуни, защо сред всички примати само един вид продължава развитието си и достига до съвременния човек. Изключително важно е, защото съществените неща, които ни правят това, което сме - нашата култура, например, възникват тогава. Ние сме единственото същество, което заселва цялата планета и това не е, защото сме много устойчиви - напротив, има много по-резистентни животни, но нашата култура е това, което ни е дало тази възможност", категоричен е доц. д-р Николай Сираков.