"Гореше къщата на съседа, обадих се на тел. 112. Казаха, че не намират селото, 20 минути ме разпитваха за глупости. Плачех, викам им: “Недейте да се обяснявате, хората отидоха, животни, деца има там”. И те казват: “Ами няма ви на картата”. Накрая затворих телефона, а един етаж от къщата и покривът изгоряха”, разказва Хайра Джукова от родопското с. Върли дол пред в. "24 часа".

Изгорялата къща е на Филип Демиров, през есента човекът ѝ направил ремонт.

Пожарникарите дойдоха и спасиха само един етаж, но по тия пътища и на тях им трябва време да стигнат, обясняват местните.

“Селото ни е към община Неделино - водят ни Горен и Долен Върли дол. По-рано се казваше Мързян. Сега на личните ни карти пише, че сме на улица към Неделино. Долната махала е 6 км от града, а горната - още по-далече”, казва 51-годишната Хайра.

Всъщност накацалото по стръмни склонове село е на границата между 3 общини - Неделино, Златоград и Мадан.
Хората там наброяват 135 души, предимно възрастни - младите избягали. Наричат селото си Мързян, съответно Горен и Долен. С това име го знаят и из околните селища. За да се спре объркването, имало идея да се нарича Черешките, защото в горната част има такава местност, но не се осъществила.

Долната махала има много тесен асфалтиран път към Неделино, който местните наричат екопътека. Между двете обаче липсва асфалт и през зимата шосето е неизползваемо.

“Цял живот вървим пеша до града, с кола не е сигурно дали няма да закъсаш. Едно време децата ни също ходеха пеша на училище”, обяснява Митко Кехайов.

Разстоянието от 9 км извървяват за час и половина.

“Който има кола, не вика линейка - грабва болния и го кара сам, по-бързо ще стигне”, добавя той.

Достъпът до горната махала е от север. Отклонява се от основния път Мадан - Златоград на върха на прохода Печинско и по билото се върви 5 км по черен път, за да се стигне до къщите.

“Бях млада булка, когато започнаха да полагат асфалт. Сложиха точно 10 м и спряха. Докараха някакъв отпадъчен чакъл от рудниците и толкоз. Синът ми казва, че ако е асфалт, ще живее тук и ще ходи на работа в Мадан”, гневи се Хайра.

“Миньор съм в Мадан. Тук имам 3-етажна къща. Искам да съм в родния дом и да пътувам, но зимата е кошмар. По билото има снежни преспи и не е сигурно дали ще успея да отида на работа в рудник “Крушев дол”. Изкарвам си парите с много пот и вместо да купя нещо на децата, трябва да ги давам за авточасти и майстори.Принудих се да си купя апартамент в Мадан”, добавя синът ѝ Вели.

“Кметството е затворено. Обществената сграда, която наричахме клуб и се събирахме там, е в руини. През зимата със седмици сме заточени, понеже никой не идва да изчисти пътя. При авария в елмрежата е същото. Дори гласуваме в частни къщи”, обобщава 77-годишният Малин Христов.

На парламентарните избори гласували в една къща, на президентските - в друга. Списъците ги окачват на стените им.

За по-сигурно ги слагат и на вратата на един гараж на площада.

Христов е с 25 г. стаж под земята. Спомня си, че всички вътрешни улици в селото са ги прокарвали на ръка. Понеже районът е каменист, с месеци копаели да стигнат до някоя къща. Сега бай Малин има тракторче и го използва, когато е нужен достъп.

Преди години над селото е имало рудник - “Шадийца”, и околностите били оживени. Пътят им се поддържал, имало транспорт. На върха, висок 1200 м, се намирали столова, миньорски общежития, магазин, административни сгради на “Горубсо”.

Сега там е останала една хижа. Петте километра до нея са толкова тежки през зимата, че преди 2 г. при снежното бедствие в Родопите спасители вървяха 3 часа, за да доставят храна и медикаменти на бедстващи в хижата.

Проблемите на Върли дол започнали след закриването на рудник “Шадийца”. След оттеглянето на минния гигант постепенно се закрива училището, затварят се магазините и хората започват да бягат.

“Хляб засега ни карат два пъти в седмицата, но доставчиците мрънкат, че си трошат колите. Оставят буса отключен и всеки си взема хляб и оставя пари. Млякото също окачваме край къщите и шофьорът оставя парите за него. Тук не се краде”, обяснява Атидже Халил.

“Имам 2 коли - сеат и нива, зимата работя с нивата, но и тя затъва, а лятото - с леката кола”, казва кметът Йорданов.
От 2002 г. все се планира да се направи ремонт на кметството и все не става, а то вече се разпада. Почти същото било положението на сградата в Долен Върли дол, която общината купила през 1970 г. за кметство, но не ѝ е правен ремонт и таваните почти навсякъде са пропаднали.

“Работя в колата, зимата затъвам по черните пътища редовно, но хората трябва да се обслужват”, казва Йорданов. Той е 4-и мандат селски управник.

През 1977 г. селото наброявало над 600 души и имало 80 деца в две училища, сега няма нито едно.
Миналия мандат направих сметка, че общо 400 души са се изселили само в Мадан от нашето село, казва кметът.

Той е бил секретар на кметството при социализма, след това кметски наместник през 1999 г., изкарал и миналия мандат. Сега кметът на общината Боян Кехайов обещал да даде оборудван фургон с две помещения, който да е временно работно място на Йорданов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• Неделино
• село
• родопите
• Върли дол