Снимка: Reuters

Преди седмица, Даниел Рикардо минава през най-безсънната си нощ. Той се прибира в хотелската си стая в Белгия и обмисля дали на следващия ден да се върне обратно на пистата. Няколко часа по-рано Антоан Юбер е загубил живота си на Спа по време на състезанието от Формула 2.

"Когато си дете и го гледаш по телевизията си някак дистанциран. Но когато се случи на някой от твоите колеги... вече се превръща в истина. А ти си мислиш: "Да, това може да се случи на всеки един от нас", казва Рикардо пред BBC Sport.

 В нощта след инцидента, Рикардо, който печели няколко Гран Прита с отбора на "Ред Бул" преди да се прехвърли в този на "Рено", не успява да спи. Ума му се бори с гнева, но и с емоциите: "Питах се, трябва ли да се състезавам утре? Морално ли е да изляза на пистата? Правилното нещо ли е за мен? После си казах, че ще изчакам до обяд. Ако отново имам съмнения, то най-безопасно за мен щеше да е да не се състезавам."

На следващия ден никой не се усмихва. Всеки е вглъбен в себе си, прежиява го сам.

Юбер не е първият, който умира по този начин. През 2014 година Жул Бианки катастрофира и загива заради фатални наранявания на главата. Двамата с Рикардо били близки приятели.

"Смъртта на Жул ме засегна много. Не очаквах тъгата и болката да траят толкова дълго време. -  спомня си Даниел. - После започваш да вярваш, че времето лекува всичко. Мислиш си, че скоро не е ставал инцидент Спортът ни е по-безопасен и ние се намираме на едно добро място. И тогава се случва. И е голям шок."

"Ядосан съм, че се случи отново. Мислих си, че сме преминали този период", заявява той.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase