Снимка: архив Reuters

В последните дни най-бързият човек на планетата беше изправен пред най-тежкото си предизвикателство. В една от най-слабите си години Юсейн Болт записа посредствени за изключителното си ниво резултати, а американецът Джъстин Гатлин цяла година мачкаше конкуренцията и нареди най-добрите времена за сезона.

Очакваше се Болт най-сетне да бъде съборен от трона на Световното първенство в Пекин. Но ямайската светкавица отново беше над всички – непобедим на 100 и 200 метра, припомня БиБиСи. Каква е тайната му? Дали просто движи по-бързо краката си от всички останали?

От Олимпиадата в Пекин през 2008-ма година спринтьорът печели всяко голямо състезание, на което участва, с изключение на едно, където просто беше дисквалифициран заради фал старт.

Когато нормален човек се стреми да бяга по-бързо, той се съсредоточава върху по-бързото местене на краката си. Така че може да се предполага, че световният рекордьор в спринта постига невероятните си резултати като движи краката си по-бързо от всеки друг.

Но това се оказва абсолютно невярно твърдение.

Д-р Сам Алън от Университета Лафбороу посочва: “Елитните спринтьори не движат краката си по-бързо от хората, които тичат в парка. Те разчитат на по-дълъг и по-мощен разкрач”.

Изследвания показват, че бегач аматьор прави между 50 и 55 крачки на дистанция 100 метра, докато топ спринтьорите взимат разстоянието за 45. “Тези атлети генерират много повече мощ, защото мускулните им влакна се свиват и разтягат много по-бързо. Затова тези бегачи прекарват по-малко време на земята, а оттам идва и по-рязкото им изстрелване напред”, казва д-р Алън.

Според проучване на американския учен Питър Уейанд при достигане на максимална скорост стъпалото на елитен спринтьор има досег със земната повърхност в рамките на 0.08 секунди преди началото на всяка крачка. При нормалните хора това време е минимум 0.12 секунди.

Сам Алън настоява, че най-бързите атлети прекарват около 60% от бягането във въздуха (нито един крак не е в контакт със земята) в сравнение с 50 на сто при останалите.

Но дори в елитната група на най-бързите, Юсейн Болт изпъква, като това до немалка степен се дължи на височината му.

“Болт е генетично чудо, защото с неговата височина от 1.96 метра не би трябвало да е възможно да ускорява толкова бързо”, счита бившият състезател от Великобритания Крейг Пикеринг. “В началото на спринта всеки се стреми да прави къси крачки, за да ускори максимално, но той е прекалено висок, за да направи това. Но когато в средата на дистанцията вече е набрал скорост, Болт има огромно предимство пред всички, защото се нуждае от много по-малко крачки”, продължава с анализа Пикеринг.

Юсейн Болт завършва 100-те метра средно с 41 крачки, което е с 3 или 4 по-малко от съперниците му. “Дължината на разкрача е разликата между атлетът, който може да пробяга късия спринт за под 10 секунди и тези, които просто не могат”, посочва Пикеринг.

Въпреки че подходящият тренировъчен режим може да помогне на атлетите да станат по-бързи, накрая разликата идва от вродените качества и индивидуалната структура на тялото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase