Мирише на гнило... Ще ви разкажем историята на една поляна

Снимка: Неда Дойчинова

Ще ви разкажем историята на една поляна. Една обикновена, софийска, квартална, междублокова поляна, намираща се в столичния квартал "Овча купел".

Така започна писмо на Неда Дойчинова до Dnes.bg.

С поляната се "запознали" преди около 9-10 години. "Оттогава до днес, поляната ни е много близка – винаги пред погледите ни, денонощно под терасите ни", пише тя.

Тогава поляната била неугледна, обрасла с храсти и треволяци. Толкова занемарена, че дори и съседските кучета могли да се разхождат там.

"В това обаче нямаше нищо странно – всички знаехме, че ТЯ е общинска (или пък държавна) собственост. А ние сме свикнали с това, знаем какви "добри" стопани са институциите у нас", отбелязва Неда.

Затова Неда и съседите й били оптимисти, наивни, както тя пише. Смятали, че няма да изникне поредната жилищна кооперация пред терасите им. Вярвали, че ще направят детска площадка, алеи, дървета.

Преди около година обаче поляната стана и известна. Давали я по всички телевизии, защото се беше превърнала в "гара разпределителна" за нелегални мигранти. Те се криели в нейните храсталаци, далеч от погледите на охранителните органи, и по тъмно се натоварваха в бусове за да търсят по-добро място за спане от нея.

Малко след това поляната била почистена - и от храсти, и от дръвчета, и от боклуци. Така жителите в блока на Неда разбрали, че тя вече има нов собственик. А новите собственици нямало да оставят поляната просто да бъде поляна.

Набързо главният герой в тази история бил обграден от строителни платна. Станала недостъпна дори и за уличните кучета.

Новите собственици на парцела се свързали с Неда и съседите й. Казали, че и той, и част от улицата вече са частни. Това била единствената улица, която осигурява достъп до домовете на Неда и съседи от близкия булевард.

Последвали сигнали до институциите. Без резултат или дори отговор.

Междувременно станало ясно и какво ще се строи на поляната - 19-етажна жилищна кооперация.

Неда и съкварталци вече не знаят на кого на пишат. Не знаят и защо да пишат. "Свикнали сме от нас да се очаква да сме примирени с всичко, което се случва наоколо, гласът ни да остава нечут, сигналите ни – без отговор дори", разказва тя.

Сега тя и съседите й знаят единствено, че са притеснени. Не знаят дали новата сграда няма да увреди домовете им, не знаят дали е законно. Но знаят едно. "Мирише" на гнило...