София през 1879 г. - 11 694 жители, 2 училища и 120 дюкяна

Снимка: БТА

Архивите сочат, че София става столица с 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

3 април е датата, на която през 1879 г. София е обявена за столица на България. Тогава депутатите в Учредителното събрание (10 февруари - 16 април 1879) в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а мотивът - поради географското разположение и потенциала за икономически растеж.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885) София става столица на обединена България. През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата - Народното събрание, Народният театър "Иван Вазов", Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет "Св. Климент Охридски", Народната библиотека, храм-паметникът "Св. Александър Невски" и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.

Постепенното разрастване на територията на София

Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.

На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години. На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Очертана е централната част на града - между днешните булеварди "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Христо Ботев" и "Сливница".

На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София. Създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж гербът е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Девизът "Расте, но не старее" е добавен през 1911 г.

С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. за празник на София е утвърден 17 септември - църковният празник "Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов". А в периода 1979-1992 г. празникът е отбелязван на 3 април - датата, на която през 1879 г. градът е обявен за столица на България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase