Снимка: архив, Reuters

Супервулкани като Йелоустоун могат да "експлодират" без земетресение или друг външен фактор, съобщи Би Би Си, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър джиосайънс".

Абсолютният обем на течната магма е достатъчен, за да причини катастрофално суперизригване. Това са установили учени от швейцарския Федерален технологичен институт в Цюрих. За целите на проучването специалистите са направили експеримент в Европейския синхронтрон в Гренобъл, Франция.

Симулацията на прекомерните топлина и налягане във вътрешността на тези "спящи гиганти" може да помогне за прогнозирането на бъдещи бедствия.

"Знаехме, че часовникът тиктака, но нямахме представа колко бързо. Въпросът, на който търсехме отговор, е какво е необходимо, за да предизвика суперизригване. Сега сме наясно, че наличието на външен фактор не е задължително - супервулканът може да изригне само заради огромния си размер. Достатъчното количество разтопен материал може да причини суперизригване", обясняват изследователите.

По-скоро експлодирайки, отколкото изригвайки, супервулканите оставят огромна дупка в земната кора, известна като калдера, която може да достигне в диаметър до сто километра. За да си пробие път към повърхността през скалите над магмената камера, за магмата е необходимо свръхналягане между 100 и 400 пъти по-високо от въздушното (между 10 и 40 мегапаскала).

Авторите на настоящото проучване са идентифицирали потенциалния причинител на суперизригване, определяйки с помощта на Европейския синхротрон плътността на супервулканична магма.

При изригване на супервулкан на повърхността и в атмосферата обикновено се изхвърлят 450 кубични километра скален материал и прах, съдържащи вредни за околната среда съединения. В някои случаи изхвърленият материал може да достигне до няколко хиляди кубични километра и да се издигне до 30 километра в атмосферата с катастрофален ефект за климата и живота на Земята.

На нашата планета има около 20 известни супервулкана, сред които езерото Тоба в Индонезия, езерото Таупо в Нова Зеландия и по-малките Флегрейски полета в близост до Неапол, Италия.

Изригвания на супервулкани се случват рядко - средно веднъж на всеки 100 000 години. Когато обаче това се случи, последствията са катастрофални. Например, при изригването преди 600 000 години на супервулкан в Уайоминг, където днес се намира Националният парк Йелоустоун, в атмосферата са изхвърлени над 1000 кубични километра прах и лава - достатъчни, за да погребат голям град на дълбочина от няколко километра. Въпросното суперизригване е било 100 пъти по-силно от това на вулкана Пинатубо във Филипините през 1992 г. Пред него бледнеят и исторически изригвания като това на Кракатау през 1883 г.

"Суперизригванията са нещо, с което ще ни се наложи да се справим в бъдещето. Те могат да бъдат сравнени със сблъсък с астероид - рискът е малък, но когато се случат, последствията са катастрофални. Поради тази причина прогнозирането им е жизненоважно", обясняват авторите на проучването.
 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase