Нобеловата награда за физика отиде у Питър Хигс и Франсоа Енглер

84-годишният британски физик теоретик Питър Хигс и 81-годишният белгиец Франсоа Енглер, предсказали съществуването на загадъчния Хигс бозон - частицата, която обяснява защо материята има маса, си поделят Нобеловата награда за физика, съобщи nobelprize.org.

Престижното отличие се присъжда на двамата учени за теоретичното откриване на механизъм, допринесъл за разбирането за произхода на масата на субатомните частици, който едва наскоро бе потвърден чрез откритието на предполагаема фундаментална частица в експериментите ATLAS и CMS в Големия адронен колайдер на ЦЕРН, гласи формулировката на Кралската шведска академия на науките, присъждаща отличията.

Казано с по-прости думи Енглер и Хигс са отличени заради това, че са предсказали как частиците придобиват маса.

Франсоа Енглер (съвместно с вече покойния си колега и сънародник Робърт Браут) и Питър Хигс предлагат своята теория независимо един от друг още през 1964 г. Близо половин век по-късно - през 2012 г. - техните идеи са потвърдени от откритието на т.нар. Хигс частица в експериментите на ЦЕРН, провъзгласено за едно от най-важните във физиката. За да открият загадъчната частица, учените, работещи с Големия адронен колайдер, трябваше да проучат внимателно данните от трилиони сблъсъци на субатомни протони.

Отличената с Нобелова награда теория е ключова за Стандартния модел на физиката, който обяснява взаимодействията във Вселената на ниво елементарни частици или по-просто казано - как е устроен светът. Според Стандартния модел всичко – от цветята и хората до звездите и планетите, се състои едва от няколко градивни елемента - частици материя. Въпросните частици се управляват от сили, чиито посредник са силови частици, грижещи се всичко да функционира както трябва.

Целият Стандартен модел се гради и върху съществуването на специален вид частица, наречена Хигс бозон. Частицата е наричана "божествена" заради ролята й за превръщането на хаоса след Големия взрив в "подреден космос", макар много учени да се противопоставят на това наименование. Въпросната частица произлиза от невидимо поле, изпълващо пространството. Дори Вселената да изглежда празна, въпросното поле е някъде там. Без полето нищо нямаше да съществува, тъй като именно от контакта си с него частиците придобиват маса.

На 4 юли 2012 г. теорията бе потвърдена от откриването на Хигс бозона в ЦЕРН, чийто ускорител вероятно е най-голямата и сложна машина, конструирана някога от хората. Две изследователски групи, всяка от които наброява около 3000 учени и отговаря за експериментите ATLAS и CMS, успяха да "извлекат" изплъзващия се досега Хигс бозон от трилиони сблъсъци на частици в Големия адронен колайдер.

Въпреки че откритието на частицата Хигс - липсващото звено в Стандартния модел, е забележително постижение, самият той не е окончателното късче от космическия пъзел. Една от причините е, че според Стандартният модел някои частици - неутрино, на практика нямат маса, докато скорошни проучвания показаха, че те всъщност имат такава. Друга причина е, че моделът описва само видимата материя, която съставлява само една пета от цялата материя във Вселената. Една от целите пред учените от ЦЕРН остава откриването на загадъчната тъмна материя.

Двамата учени Питър Хигс и Франсоа Енглер си поделят наградата от 8 милиона шведски крони (1,2 милиона щатски долара или 950 000 евро).

Огласяването на имената се забави с час.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория - през 1903 година Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година. Всички останали 192-ма наградени са мъже. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години, докато тази на получилите приза за литература е 64 години.

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.

Миналогодишните носители на Нобеловата награда за физика бяха французинът Серж Арош и американецът Дейвид Уайнленд за работата им в областта на квантовата физика, по-специално за изучаване на взаимодействието на светлината с материята, пише БТА.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase