Група Зона: Ако имахме култура, нямаше да има протести

Не е лесно да си музикант в България. Още по-трудно е да снимаш около уж безлюдни гари. За преживелиците си ни разказват басистът Александър Кръстев и барабанистът Бисер Веселинов на група Зона, които срещнахме през лятото. Музикантите събират сили за започване на клубния сезон – от октомври, а също така не спират да се занимават и с предстоящия студиен албум на бандата, който е плануван да излезе до края на годината.

Разкажете за новия албум.

Бисер: Той е изцяло на английски, не че гоним пазар навън.

Сашо: Не, че гоним и пазар навътре.

Защо тогава изоставихте българския език?

Бисер: Имах някои идеи и песните от самото начало започнаха да звучат на английски. Преди това Сашо пишеше изцяло текстовете. Сега аз поех тази роля. Решихме, че ще сглобяваме от готовия материал, който имаме. До тук са на лице 7-8 завършени парчета и работим по още 2-3.

Снимахте и видео към Mirrors. Доста преживелици е имало около този проект.

Бисер: Преживелиците са такива, че докато снимахме басиста Сашо пред завоя на жп линията, се появи влак. Ние му викаме: „Бягай от там“, а той ни отвръща: „Снимай“. В последния момент се помести и стана добър кадър.

Сашо: Аз изобщо не разбрах какво се случва. Явно спомените около БДЖ-то са ни много, тъй като преди това ни изгониха от една гара.

Защо така?

Бисер: Не знаехме, че ни трябва решително, за да снимаме. На перона имаше часовник, който ни допадна. Тъкмо сложихме апарата и дойде една лелка, която поиска да се легитимираме. Попитахме я тя каква е. Оказа се, че е началничката на гарата. Обяснихме, че снимаме любителски, но тя не ни повярва. Каза, че ги знаела любителските камери, не били такива. И не ни пусна.

Останахте без този ценен кадър с часовника.

Сашо: И без много други.

Бисер: Харесахме самотна поляна срещу Копитото. Решихме, че много добре ни пасва тази свободна зона. Започнахме да редим техниката, за да снимаме и пристигна една кола. От нея слезе един човек и ни вика: „Момчета, трябва да си тръгвате, че сега тук ще кацне един хеликоптер да товари антени, които да качва на телевизионната кула.“ Е, това е късмет! Един хеликоптер си имаме в България и той намери да каца, точно когато ние снимаме.

Такива „късметлии“ ли сте и извън музикалната сфера? Разбрах, че всеки от вас се занимава и с нещо различно.

Бисер: Положението е такова, че в този период хората не се интересуват от култура. Денят е злободневен и всеки говори за политика и колко лошо живеем. Но ние живеем така от 30-тина години. И за това време културата е изместена изцяло от политиката. Аз съм с музикално образование, Сашо и певецът не са, но се занимават с музика цял живот. Както аз, така и те са видели, че само с музика не можеш да се издържаш. Не знам дали това се дължи на факта, че сме много малка държава. Все пак и Швеция е малка, но те стъпват моментално на световния пазар. Може пречката да е и в българския език.

Сашо: Езикът наистина е фактор. Ето, че в Полша веднага пуснаха парчето ни по радиостанциите.
Покрай Фейсбук разбрах, че полско радио иска да направи „среща“ за българските групи. Изпратих Mirrors и след като я излъчиха в това предаване, от радиото започнаха да ни изпращат статистика, че я въртят. Смятам, че е заради английския, тъй като им изпратих и една на български, която така и не бе пусната. Същевременно се замислям, че има много успешни германски групи например като Рамщайн. Те пеят изцяло на родния си език, но са световно известни. Испански групи също има, но да речем, че и испаноговорещите са доста.

Казахте, че злободневното зачерква културата. Всъщност нужно ли е човекът на изкуството да е съпричастен към злободневното, за да бъде чут?

Сашо: Ако имахме култура, нямаше да се стига до протести и контрапротести. Ние оставихме не едно, а цели две поколения, обгрижвани само от чалга културата. И това не се отнася само до музиката, а до чалга виждането въобще. Това доведе до ситуацията, до която сме. Има заченки на поп музиката, която се опитва да замести поп фолка. Само че в момента го прави по такъв начин, по който наложиха поп фолка като масова култура. Не слагам абсолютно равенство между това, което в момента излиза, и което масово се слуша по радиата като българска продукция, но донякъде идеята, че го превърнаха в бизнес, а не толкова музика доведе до това, че има равенство.

Бисер: Рок музиката винаги се появява като протест на нещо неправилно случило се, спрямо хората. Ние като група нямаме такива протестантски текстове. Не сме и протестиращи. Нашите текстове са свързани с любовни чувства, неща, които сме изживявали с нашия си живот. Имаме една или две песни по-социално ангажирани, но и там чувството е пречупено през нас.

Сашо: В момента виждам, че се лансират определени творци, които могат да представят определен продукт, но това не са изпълнители. Това са хора, които пеят готови неща . На тях им е даден текста, музиката и им е обяснено как да звучи парчето.

Бисер: Както беше преди поп фолка, същото се случва и с рапа. Някои рок банди решиха да направят съвместно парче с рап изпълнител. Добре, това в световен мащаб не е от вчера, но тук си проличава , че „дуетът“ е направен само, защото е модерно и комерсиално.

Самите вие готови ли сте на компромис, за да имате успех в музиката?

Сашо: Не се налага. Но това не означава, че не приемаме съвети. Ако има мнение, което може да бъде приложено към нашия продукт, приемаме. Все пак аз не наричам подобно нещо компромис. Един музикант трябва да се търси в музиката. Има много български рок групи, но част от тях нямат нищо ново от години, което да покажат на публиката. Или пък новото, което правят не се харесва. Също така не свирим кавъри в клубовете. Ако направим нещо чуждо, то е защото сме фенове на тази песен.

Бисер: Компромиси не правим. За да се появи някое наше парче, първо то трябва да се е харесало на нас. В България се налагат едни и същи стилове. Няма многообразие. Тук се налага един стил и докато не се изчерпи всичко от него, не се маха. Ще видим след рапа какво ще дойде.

Какви са амбициите ви като група?

Сашо: Поставяме си по кратки цели. Не след 20 години пак да се съберем и да свирим. В момента работим върху песните, които искаме да направим във втория ни албум. Решили сме за всяко едно парче, да имаме заснето видео към него. Така си увеличаваш публиката. На днешно време музиката се гледа, а не се слуша.
Държим като издаваме нещо да го правим качествено. Свирим предимно в софийски клубове. Същинският клубен живот започва от октомври натам. У нас това са местата. Свирили сме и на фестивали.

Какво е най-трудно във вашата професия?

Бисер: В случая музиката ни е хоби. Ако стане професия ще избягаме. Събираме се по 2-3 пъти седмично за по няколко часа. Чрез музиката бягаме от всекидневния ни живот. Както има хора, които отиват да ритат топка, ние отиваме да свирим. Разтоварване, на което гледаме малко по-сериозно.

Рокът е свързан и с много фенки.

Сашо: Ние сме женени и този въпрос не го коментираме. Имаме много фенки, но ние не ги забелязваме.