В Псков първи май беше прекрасен пролетен ден. Младежи се пързаляха с ролери или се излежаваха на брега на река Великая.
Но 14-годишният Владимир беше предпочел да прекара деня на почетен пост пред военен мемориал. На всеки 10 минути той и още осем членове на местен патриотичен клуб, облечени в камуфлажни униформи, се сменяха, марширувайки церемониално пред Вечния огън и зенитно оръдие, използвано през 1941 г., когато този град в Северозападна Русия се е отбранявал от нацистите.
"Трябва да помним", заяви Мария Семьонова, учителка, която ръководеше смяната на почетния караул. Една страна трябва да знае героите си."
Седемдесет години след капитулацията на нацистка Германия Москва се готви за най-големите тържества от десетилетия по повод Великата отечествена война, както тя я нарича, с грандиозен парад на Червения площад на 9 май, пише Катрин Хил във в. "Файненшъл таймс".
Извън Русия мнозина гледат на пищните празненства със смесени чувства и опасения, че правителството на Владимир Путин ще използва събитието, за да "докаже" твърденията си, че Русия е подложена на нападки от страна на враждебния Запад.
Но за Москва Денят на победата повече от всяка друга годишнина помага да се обедини руската нация, която полага големи усилия да определи своята идентичност след рухването на Съветския съюз. Повече от 25 милиона съветски граждани са загинали във Втората световна война и почти няма семейство, което да не е засегнато пряко от конфликта.
"Тази победа е единственото нещо, което се приема положително и по което има съгласие", казва Елена Черненко, международен коментатор във вестник "Комерсант".
Спомените за войната са най-живи в Западна Русия, където е бил Източният фронт на Германия. Обширни части от района, простиращ се на няколкостотин километра източно от границата, са били под германска окупация между 1941 и 1944 г. и там са се разиграли едни от най-кървавите сражения.
В Литово, малко селце на около 100 км югоизточно от Псков, група мъже и жени на средна възраст миналата седмица почистиха военния паметник, разказвайки си истории, които са чули от своите родители и деди.
"Това е било страшно място, защото германците са били точно тук", каза жена на име Анастасия, докато освежаваше с бяла боя паметна плоча с имената на загинали съветски войници.
Тя разказва, че в Алтун - имение, изоставено от помешчиците след революцията през 1917 г., е бил местният щаб на германската военна полиция. "Те непрекъснато са преследвали партизаните в гората и съвсем произволно са арестували селяни, обвинявайки ги, че помагат на хората от съпротивата", каза тя.
Днес районът бавно се обезлюдява. Изоставените дървени селски колиби се рушат, а необработваната земя се превръща отново в тресавище. Но неизброимите военни паметници, които са навсякъде, са в безукорно състояние.
Един от тях, в отдалечено мочурище, пази спомена за разстрела на повече от 300 цивилни от германците - само един знак, напомнящ за многото убийства и депортации, извършени в района, както става ясно от отчети на Вермахта и съдебни документи от процеса в Нюрнберг.
На петдесетина километра по-далеч група мъже работеше по разширяването на стар паметник на 2500 съветски войници, загинали на близкия хребет в ожесточено сражение след нахлуването на германците през 1941 г. и отново при отстъплението им. Мъжете издигнаха миниатюрна кремълска стена около няколкото гроба и простичкия бял обелиск.
"Преди това само латвийските войници бяха почитани, но сега добавихме и останалите", каза Камзин Зумабек Зекенули, казахстански служител, който обикаляше мемориалите в района с ван, украсен с официалния символ на Деня на победата - орден и георгиевска лента. "Миналата седмица направихме тук седем нови паметника", заяви той.
Липсата на международно признание за високата цена, платена от Червената армия за ролята й на освободител на Европа, продължава да измъчва руснаците. В допитване на британската компания Ай Си Ем Рисърч за руската държавна медия "Спутник" от миналия месец едва 13 процента от британците, французите и германците вярват, че Червената армия е освободила Европа от фашизма, а 43 процента смятат, че това е направила армията на САЩ.
Макар че този резултат отчасти отразява факта, че освобождението от нацистите е било последвано веднага от налагането на съветски контрол над Централна и Източна Европа, той предизвиква гняв у мнозина в Москва.
Сергей Иванов, шеф на администрацията на президента Путин, изрази миналата седмица опасение, че западните политици "умишлено се опитват да пренапишат историята".
Тази позиция се споделя от редовите руснаци. Г-жа Семьонова разказа на учениците си как дядо й е видял с очите си германски офицер да разстрелва руско момиче, за да сложи край на спора между двама от войниците му кой да получи момичето.
"Дядо ми казваше, че за да е сигурен, че подобни неща ще спрат, е бил готов да се бие до смърт", казва тя. "Това, че ние сега живеем свободно и мирно, е огромна заслуга на неговото поколение и то заслужава нашата почит."
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар