Снимка: архив, Reuters

Барак Обама не го нарича война, а Конгресът не е приел никаква резолюция за военни действия. При все това Съединените щати са на прага да започнат официално да финансират, въоръжават и обучават местната съпротива срещу екстремистите от Ислямска държава в Сирия, където ЦРУ вече помага неофициално.

За първи път от 2011-та година насам в Ирак американски пилоти нанасят удари в помощ на местните власти. Както и да го наричат политиците, случващото се прилича на война, пише сп. “Икономист”.

Американският план за битка с Ислямска държава е от две части. Първата е въпросното финансиране на съпротивата срещу радикалната организация на местно ниво в Сирия. Военният министър Чък Хейгъл обяви, че това финансиране ще коства на бюджета около 500 милиона долара. Парите ще бъдат заделени за обучение на войници в Саудитска Арабия, доставка на малки оръжия, военни машини и комуникационни технологии.

Според плана през тренировъчния лагер ще преминат няколко хиляди доброволци, които ще могат да се включат активно в бойни действия след около половин година.

Ако този план сработи, ще бъде доставено и по-модерно въоръжение. Този подход вече е бил прилаган в малки мащаби – оръжия са давани на групи сирийски бунтовници от американците с условието употребата на тези оръжия да бъде заснемано с видео камера. Така  можело да се гарантира използването им по предназначение.

От “Икономист” отбелязват, че, когато преди година Башар Асад използва химическо оръжие срещу цивилно население в предградията на Дамаск, президентът Обама не получи подкрепа за военни действия в Сирия. След като Ислямска държава започна да обезглавява публично западни граждани, общественото мнение в САЩ се промени рязко. Над 60 на сто от американците считат, че военна интервенция срещу екстремистите е в национален интерес на Съединените щати.

Втората част от плана на Вашингтон са действията в Ирак. Съединените щати увеличават контингента си в страната. 1600 войници ще бъдат дислоцирани там, въпреки че засега няма да участват в бойни мисии. С уточнението, че при определени обстоятелства все пак може и да се стигне до намеса на американски сили в сражения.

Различният подход е резултат от доктрината на президентската администрация за външната политика. А именно, че изпращане на войски в чужда държава може да се случи само при наличието на един измежду 3 конкретни критерия – директна заплаха за националната сигурност, молба за помощ от съответното правителство и наличието на подкрепена от Съвета за сигурност на ООН резолюция.

В случая с Ирак Съединените щати бяха призовани да помогнат. В Сирия, където режимът на Башар Асад все още се задържа на власт, американските части са нежелан “гост” и затова към момента не се предвижда дислоциране.

Крайни консерватори от Републиканската партия въобще не са въодушевени от “прекалено внимателния” (според тях) подход на президента Обама. Освен всичко друго държавният глава счита, че военната мощ не трябва да бъде използвана така, че да позволи на други държави да се “скатаят” от поемането на отговорност.

Неслучайно президентската администрация полага усилия да привлече Саудитска Арабия, Турция, Катар и ОАЕ в битката с Ислямска държава. И настоява те да участват активно.

Целта пред Обама е една – интервенция сега, с мисъл за по-немащабно американско участие в бъдеще.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase