В последно време на митингите във Франция на ксенофобския „Национален фронт“ могат да бъдат забелязани все повече тъмнокожи лица. Тяхното присъствие на фона на скандирания като „Това е нашата родина!“ изглежда леко озадачаващо, пише БиБиСи. Защо тези хора подкрепят крайнодясна, антиимиграционна политическа група като „Национален фронт“?
За тях това е най-нормалното нещо. „Можеш да се родиш французин или да си французин по душа“, казва мъж, който участва в шествие на партията заедно с жена си от Тайван и малката им дъщеричка.
„Защитата на националната идентичност няма нищо общо с расата“, твърди чернокож поддръжник на движението.
През 70-те и началото на 80-те години нещата в партията съвсем не стоят по този начин. „Национален фронт“ е заклеймена като фашистко движение, а основателят й Жан-Мари льо Пен не спира с антисемитските изяви.
Постепенно обаче партията се стреми да заглуши ксенофобския си имидж и да се превърне в общопопулярна. И с основна заслуга за тази трансформация е дъщерята на Жан-Мари льо Пен и негов наследник начело на движението Марин.
Нейната риторика продължава да е крайна по отношение на имиграцията, но посоката вече са отворените европейски граници. Нейното послание е, че румънци и поляци разрушават френската трудова система, изградена от френски граждани от всички раси.
Жан-Филип Вирапин, роден на о-в Мартиника и работещ в Париж, споделя, че Фронтът го привлича с политиката на „защита на скромните, забравени хора“.
22-годишният етнически сириец Ели Шабот пък казва: “Хората с чуждестранен произход страдат от всичко, посочено от Марин льо Пен – несигурност, масова миграция и бедност“. Шабот дори счита, че в мултиетническото предградие, в което живее, за „Национален фронт“ ще гласуват повече имигранти, отколкото бели.
Твърдата позиция срещу престъпността е привличаща сила сред хората на средна възраст във Франция. Мохамед Аяд-Зедан е жител на един от градовете, в които „Национален фронт“ постигна победа на провелите се наскоро местни избори.
Той твърди, че не се интересува особено много от позицията на партията по отношение на имигрантите, но подкрепя новия кмет в стремежа да подсили редиците на местната полиция. „Престъпността тук расте непрекъснато и беше време да се вземат мерки“, обяснява Мохамед.
Според блогъра Октав Нитковски, който е автор на книга за развитието на „Национален фронт“, нарастването на популярността на движението сред малцинствата е част от добре планирана стратегия.
В миналото, отбелязва той, крайнодесните отричаха всички извън групата на белите французи-християни. Сега партията атакува само на едно място – радикалния ислям.
„“Национален фронт“ вече защитава правата на евреите, жените, хомосексуалистите и други групи като ги описва като жертви на мюсюлманите-фундаменталисти“, посочва Нитковски.
Новото лице на „Национален фронт“ обаче буди и доста съмнения. Мнозина са на мнение, че промяната е само фасада и е с единствената цел печелене на повече изборни гласове. Обвинение, което от партията отричат категорично.
„Национален фронт“ никога няма да бъде мултиетническо движение. Никога няма да бъде като френския национален отбор по футбол, заключва БиБиСи.
Но партията търси пътя към установяване като водеща сила сред работническата класа. И затова може да се очаква, че по митингите й ще има все повече „небели“ лица.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар