В страна като Венецуела, която трудно може да се определи като политически стабилна, е трудно да се предположи, че има обществена фигура, работеща еднакво добре с 9 правителства в продължение на 4 десетилетия.
Хосе Антонио Абреу е такъв човек, посочва Би Би Си. Но определено не е обикновена личност.
Музикант, икономист и бивш министър, Абреу е изключително популярен в родината си най-вече с своята музикална програма, известна като „Ел система”.
През последните 38 години тази програма е осигурила музикално образование на над 3 милиона деца.
„Това, което Абреу прави, е да дава надежда чрез музиката. Да спасява стотици хиляди животи, да спасява децата от наркотиците и насилието”, това пише директорът на Берлинската филхармония сър Симон Ратле в обръщението си към Нобеловия комитет, когато през 2010 г. предлага Хосе Антонио Абреу за Нобелова награда за мир.
През годините венецуелският маестро е печелил редица награди, но както се полага на великите хора, запазва смирение.
„Оркестърът притежава собствена сила да съществува и да се обезсмъртява”, споделя пред Би Би Си Абреу по време на турне в Япония на един от световно признатите младежки състави - продукт на „Ел система”. Маестрото категорично отказва да изтъкне своята заслуга.
Музиката е вкоренена в рода на Хосе Абреу, произхождащ от италиански заселници. Дядо му е основател на местен симфоничен оркестър. Баба му, която е страстен почитател на операта, превежда от италиански на младия Хосе, докато двамата слушат записи на Пучини и Верди.
Майка му свири на пиано, баща му на китара.
Неизбежно още от 9-годишна възраст Хосе започва уроци по пиано. По това време в неговия квартал в град Баркисименто има само едно-единствено пиано. Хосе продължава да следва музикалните си влечения, но се мести в столицата Каракас, където учи икономика, за да може в бъдеще да помага на изпитващото финансови затруднения свое семейство.
Впоследствие работи като икономически съветник за правителството, а през 60-те години е избран за първи заместник-депутат в парламента. Музиката обаче винаги е близо до сърцето на Абреу.
„Изпитвах дълбоко разочарование, защото живеех в страна с един-единствен симфоничен оркестър, в чийто състав 70% от музикантите са чужденци. Други латиноамерикански страни като Аржентина, Бразилия и Мексико бяха много по-напред в музикалното си развитие”, спомня си Абреу.
Тогава се заражда и революционната му идея – да се изгради система, чрез която да се роди поне един много добър оркестър, съставен изцяло от венецуелци. Годината е 1975-та, а Хосе Антонио Абреу е на 35 години.
На първата сбирка в един гараж се появяват 11 ученици, докато Абреу очаква поне 25. „Макар и по-малко от очакваното, тези, които се появиха, бяха толкова ентусиазирани и непоколебими, че разбрах на момента – успехът на програмата е гарантиран”, разказва Маестрото.
Това, което започва като експеримент, се превръща в най-успешната музикална образователна система в света. Във Венецуела това е и една от най-добре финансираните социални програми като цяло.
Идеята зад „Ел система“ всъщност е доста проста – от 3-годишна възраст деца да се учат да свирят на различни инструменти безплатно след учебните занятия.
В момента има 285 учебни центрове из цялата страна, голяма част от които са разположени в бедни квартали с особено високо ниво на престъпност.
Мнозина считат, че ключът към успеха са правителствените връзки, изградени от Абреу през годините, чрез които е подсигурен нужният финансов гръб за бърз растеж на програмата.
Според Триша Тънстал, автор на книгата за системата на Маестрото „Да променяш животи“, програмата е заслуга почти изцяло на Абреу. „Той е наистина необикновен човек. Истински артист с образование на икономист. За мен той е една от най-великите личности на 20-ти век“, посочва Тънстал.
Франк Ди Поло, един от създателите на „Ел система“ и шурей на Абреу, е напълно съгласен с подобно твърдение.
„“Ел система“ съществува благодарение на Абреу, който в продължение на 38 години винаги успява да договаря държавна помощ. Той е този, който разполага с упоритостта, волята и визията да направи от един малък младежки оркестър цяла музикална империя, която се разпростира из цяла Венецуела“, казва Ди Поло.
Много хора, които са работили с Абреу през годините, са убедени, че неговите неуморимост и постоянно търсене на подобрение са ключът към успеха. „Ще почивам, когато дойде време за вечния покой“, е една от най-известните реплики на Абреу, която много ясно демонстрира неговия характер.
Маестрото тръгва за работа в 8 часа сутринта и често се прибира след 11 часа вечерта. Освен това Абреу води аскетичен начин на живот, като единствените му притежания са неговите книги.
„Ел система“ е неговият живот, неговата мисия. А децата са неговото семейство.
Едисон Руиз е един от многото примери за успешни истории на „Ел Система“. Той произлиза от бедно семейство в Каракас и благодарение на Абреу се захваща с музиката още в ранна възраст. Маестрото му купува контрабас, дава му лични уроци и му предоставя шанс да изкарва прехраната си като част от един от професионалните оркестри.
През 2002-ра, когато е на 17 години, Руиз става най-младият музикант, приет в Берлинската филхармония. „Израснах без баща, но Маестрото ми беше като баща. Без него нямаше да имам шанса да се докосна до музиката. Той е моето вдъхновение“, споделя музикантът.
На 74 години здравето на Абреу е сериозно влошено, но той не се притеснява за бъдещето на „Ел система“.
„Програмата ще продължи да процъфтява, защото помага за обучението на стотици хиляди младежи, които са готови да работят здраво, за да постигнат своята мисия в живота. И всички те са способни да постигнат всичко, за което се борят“, счита Абреу.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар