След края на Втората световна война много британски войници остават в Германия.
След като и Студената война отмина, броят им е значително намален. Но все пак в страната има около 20 хиляди британски военни.
Сега предстои пълното им изтегляне, което ще бъде завършено през 2020 година. Това ще спести на Великобритания разходи за 250 милиона паунда.
Но наследството от британското военно присъствие в Германия определено е забележимо, посочва BBC.
Името Дейвид Макалистър не звучи като немско. Но именно този политик е сочен за един от фаворитите за наследник на канцлера Ангела Меркел начело на федералната република.
Макалистър е премиер на Долна Саксония и се ползва с доста солидни позиции в управляващия Християндемократически съюз. Проучвания показват, че младият политик има широко обществено одобрение и би се представил доста солидно на национално ниво.
През годините множество войници решават да не се завърнат на Острова след края на службата си в чуждата държава. Повечето имат германските съпруги, приятелки, създали са семейства.
Такъв е и случаят с Макалистър. Баща му е шотландски войник, останал в Германия след войната. Имал връзка с местна жена. През 1960 година им се ражда дъщеря, но двамата вдигат сватба едва 4 години по-късно, когато пада забраната за граждански бракове между британски военни и местни жители.
Дейвид се появява на бял свят през 1971 година в Западен Берлин. Връщайки се към ранното си детство, той си спомня объркването по отношение на националната си идентичност.
„Чувствах се британец”, посочва Макалистър, който посещава британско училище, слуша британски радио програми, чете британски вестници и говори с баща си на английски език.
С годините обаче Дейвид започва да разбира германската култура, завързва приятелства с местните деца. И когато получава гимназиалното си образование в германско учебно заведение, трансформацията вече е налице.
Впоследствие Макалистър взима ключовото решение да служи в германската армия, въпреки че запазва двойното си гражданство. Следва и стартирането на политическа кариера, която бързо го отвежда до големия премиерски офис в Хановер – столицата на провинция Долна Саксония.
На въпрос на BBC дали, когато научат името му, германците поставят под съмнение лоялността му към страната, Макалистър отговаря: „Зависи. Понякога получавам осъдителни писма, някои дори прекрачват границата на разумния тон”. В повечето случаи авторите са възрастни мъже с крайнодесни възгледи.
40-годишният мъж обаче подчертава, че става въпрос за изолирани случаи, а неговото издигане в политическата йерархия е ясно доказателство за това, което в голяма степен остава непризнато от останалия свят – че германците стават все по-толерантни към различните етноси и в голямата политика в страната има място за всеки способен човек, независимо от произхода му.
Макалистър дава и конкретни примери – настоящият вицеканцлер Филип Рьослер е с виетнамски корени. Лидер на Зелената партия пък е представителят на турската общност Джем Йоздемир.
Но ако дори и „британец” бъде приет с отворени обятия в управлението на Германия, означава ли това, че вечната вражда, вечното противопоставяне между британци и германци постепенно избледнява и остава в миналото?
За Дейвид Макалистър отговорът е ясен.
Самият той не се поколебава да покаже своята национална принадлежност, дори когато става въпрос за спортни съревнования. С баща шотландец Макалистър логично е верен поддръжник на клубния Глазгоу Рейнджърс, но на национално ниво застава на германската страна. „Ако съм на мач на Германия срещу Англия, няма да имам никакви колебания кой да подкрепя”, казва той.
А в един подобен двубой главно действащо лице може да се окаже една от младите надежди на германския футбол – Люис Холтби. Той е капитан на младежкия национален отбор на Германия и говори за гордостта да чуе германския химн преди двубоите на отбора.
Същият този Холтби можеше да говори същото и за „Бог да пази кралицата” (химна на Обединеното кралство), ако беше избрал да защитава британската фланелка.
Възможността е била налице, тъй като бащата на футболиста е пилот от Кралските военновъздушни сили, на служба в Германия. Но за Холтби Островът е неприемлив избор, когато алтернативата е германският маншафт.
От BBC коментират, че историческата вражда по оста Лондон-Берлин може да се окаже само част от миналото. Защото младата генерация, родена от смесени бракове между британци и германци, е много, много далеч от белега на войната. И гледа напред към собственото си благоденствие, базирано на лични качества и толерантност.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар