Банковият стожер на САЩ най-накрая разкри на кои финансови институции е оказана държавна помощ за справяне с кризата и в какъв размер. Редица имена не изненадаха, коментира сп. TIME. Заем от 50 млрд. долара заем за Citigroup, сходна сума отишла за Bank of America, а Goldman се „ограничил” до малки суми, но на няколко пъти.
Списъкът е доста дълъг, раздадените милиарди са много. Но името на една конкретна банка сред подпомогнатите прави наистина сериозно впечатление – Централната банка на Либия.
В 18-те месеца след колапса на Lehman Brothers американската подкрепата за закъсалата финансова институция набързо набъбнала до 35 милиарда долара под формата на краткосрочни заеми от Федералния резерв. Заемите за Централната либийска банка били предоставени на дъщерната й Arab Banking Corp. (ABC), която има представителство в Ню Йорк.
В началото на глобалната криза делът на либийското правителство в ABC бил 29%. След това обаче скочил до 59 на сто. Така излиза, че най-голяма полза от федералната помощ е имал режимът, за чието сваляне сега федералното правителство праща своята армия.
ABC много бързо стъпва на крака след успокояването на пазарите и от загуби за 880 милиона долара през 2008 г., стига до печалба от 265 милиона за следващите две години.
Либийската банка е една от немалкото чуждестранни банки, които са се възползвали от тайната програма за раздаване на заеми на Федералния резерв.
Подробностите за програмата бяха обявени публично, след като съдът уважи жалбата срещу засекретяването от редица водещи американски медии като Bloomberg, Fox News и други. От Централната банка на Съединените щати бяха категорични, че всички раздадени краткосрочни заеми са били върнати със съответните лихви.
Това обаче не може да скрие смущаващия факт, че в първата седмица на октомври 2008 г., когато кризата приличаше на втора Голяма депресия, 70 на сто от спасителните заеми, дадени от Федералния резерв, са отишли за чуждестранни банки, настоява TIME. Сред получилите незабавна помощ са френската Societe General и ирландската Depfa Bank.
Но, разбира се, най-голямо недоволство определено ще предизвика спасителният пояс, хвърлен на либийската банкова система. Изглежда само преди две – две и половина години нещата са били далеч от днешните бомбардировки и призиви за незабавно оттегляне на Муамар Кадафи.
През март американското правителство замрази либийските авоари. Но странно не спря бизнеса на ABC на територията на Съединените щати.
Банката, която работи в сферата на сътрудничеството между американски компании и фирми от Близкия изток, получи зелена светлина срещу обещанието да не обслужва интересите на режима на Кадафи.
Същият този режим обаче продължава да разполага със солидни депозити в ABC. Значи в крайна сметка тази банка определено не е напълно независима от либийската власт.
Дали ще има санкции за Федералния резерв заради заемите, засега не е ясно. Но сенаторът от Вермонт Бернард Сандърс (един от първите, забелязали либийската банка в списъка с подпомогнатите) обяви, че настоява за адекватна реакция.
„За мен е необяснимо как надеждният малък бизнес във Вермонт и в цялата страна не получава одобрение за крайно необходими заеми, докато в същото време Федералният резерв дава десетки милиарди долари на банка, собственост на Централната банка на Либия”, чуди се Сандърс.
Поредната мистерия на финансовата криза, коментира TIME.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар