Важно е българската икономика да се подготви за влизане в еврозоната. Това обясни пред БНР Ивайло Калфин, бивш външен министър, бивш вицепремиер и настоящ изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Той обаче не смята за реалистична възможността страната ни да направи това през 2025 година.

"Но не трябва да робуваме на определена дата. Така сами си създаваме по-голям проблем. Има потенциални дати", посочи той.

Калфин  коментира липсата на текст, който да ограничи използването на средствата от Сребърния фонд в удължителния закон за бюджета.

"С това удължаване се отвориха всички възможности. Ако парламентът пристъпи към изготвяне на редовен бюджет, няма опасност от използване на Сребърния фонд. Той обаче не е толкова голям – 3.7 милиарда, предназначен е за подпомагане на изплащането на пенсии. Но годишно то струва около 20 милиарда. Причината за това е, че той не беше попълван. Не мисля обаче, че има опасност тези пари да се похарчат", каза той.

С приемането на бюджета, правителството би трябвало да приеме и някои решения, които са трудни, обясни Калфин.

"През последните две години бюджетите бяха приемани от парламенти, които нямаха никакво намерение да ги изпълняват след това. Те бяха предизборни и в тях имаше наддаване. Този бюджет има шанс да бъде приет от правителство, което ще носи отговорност за неговото изпълнение", отбеляза той.

Трудните решения за свързани с намаляване на подпомагането, свързано с увеличаването на инфлацията и войната в Украйна, посочи той.

"Бизнесът настоява това подпомагане за енергоресурсите да продължи до края на годината. Очаквам обаче правителството да го прекрати много по-рано. Цените на енергията се стабилизираха и не създават тази несигурност, която имаше.  Има и допълнителни плащания, които правителството би трябвало да преосмисли, ако иска да влезе в някакъв по-нисък дефицит. Тук не става въпрос за формално изпълнение на критериите за членство в еврозоната.  България има интерес от бюджетни ограничения, защото големият дефицит означава и голям дълг. Диференцираните ставки бяха част от временните мерки. Трябва да се прецени кога е време за прекратяването им. В голяма част от европейските страни те се премахват. Парламентът би трябвало да помисли в тази посока", каза Калфин. 

Според него апокалиптичните картини, които се рисуваха миналата година, няма да се случат.

„Данъчната и бюджетната политика има основания да се върне към нормалните нива", посочи той.

Калфин смята, че биха могли да се намалят капиталовите разходи, но не става въпрос за ограничения, а за реална преценка  дали имаме капацитет те да бъдат извършени.

"България беше предпоследна при представяне на ПВУ. Сега отново има напъни за предоговаряне. Въобще не е сигурно какви средства ще получим по този план. Но това е възможност за България да преобрази икономиката си. Ако искаме това да се случи, капиталовите разходи трябва да се предвидят", посочи той.

Според него в Европа вече не се робува на точното число, а по - скоро се гледа тенденцията и усилията на правителствата да върнат публичните разходи в контролируеми граници.

"Ще бъде фатално, ако България неглижира бюджетния дефицит е продължи с високите бюджетни разходи"
Калфин посочи какъв е начина, по който изглежда България, погледната отвън.

"Страната ни постави рекорд по политическа нестабилност. Очакванията са да се състави правителство, което да е по-дългосрочно и да носи отговорност. Надали някой отвън има политически предпочитания кой да управлява България. По-скоро се очаква да има политическа стабилност", посочи той.

Бившият външен министър коментира и формулата за управление с ротационни премиери.

"Във Финландия, където работя,  също има такава. Там обаче е по средата на мандата. Девет месеца не са период, в който един премиер може да свърши каквато и да е работа. Нещата стават по-бавно", предупреди Калфин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• калфин
• Еврозона