Архив: Булфото

Език и нация не се признават от правителства, пише в свой анализ историкът и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Покрай изказването на външния ни министър Екатерина Захариева отново се разгоря спор, засега главно в Интернет, около исканията на Скопие да признаем освен държавата, и македонски език, и македонски народ. Това е едно голямо свидетелство, че в някои политически кръгове в Скопие са на една-две светлинни години от европейските норми и ценности, припомня историкът.

Преди дни Захариева заяви, че ние сме признали македонския език, след като сме признали държавата Македония. "Македонският език е съгласно конституцията. Ние сме признали македонската държава, което означава, че признаваме нейната конституция, обясни министърът.

Историкът е категоричен, че език не се признава от правителства, а от професионалните лингвистични институти. 

"Иначе казано премиерът Бойко Борисов не може да признава македонски, австралийски, швейцарски, кипърски, косовски, молдовски и други подобни "езици". В тоталитарни държави – може. Другарят Сталин създаваше и признаваше много езици. Дори книга бе написал: "Марксизм и вопросы языкознания”. А друг руснак бе написал песен със стих: "Товарищ Сталин, вы большой ученый, В языкознанье знаете вы толко". Ние обаче живеем в демократична държава. И Бойко Борисов не е Сталин", категоричен е историкът.

И продължава: "Следователно правителството не може да признава език. А също и нация. Нацията или я има, или я няма. Затова и това не може да направи правителството ни. Какво да признаем за "македонци”. Население на Македония с 2 млн. души. От тях 600 000 са албанци, 100 000 турци, 200 000 „гюпци” (т.е. цигани), 40 000 сърби и 120 000 българи. Кой за какъв признаваме? Принадлежността към една нация е индивидуално, а не колективно право на човешките индивиди. Така е при демокрацията."
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase