Снимка: visualhunt.com

Българският език да е задължителен в дигиталното пространство у нас, за табелите на улиците и надписите по сградите, а дори и за обозначенията по униформите на полицаите. 

Това предвижда проект за закон за българския език, който депутати от Обединени патриоти предвиждат да внесат.

В голямата си част той ще е проектът, внесен от "Атака" и приет от парламента на първо четене през 2013 година. В него обаче сега ще залегне и защита на езика в дигиталния свят. 

Как да стане това обсъдиха днес патриотите с представители на мобилните оператори, банките и IT-сектора. 

Един от основните проблеми е как да си уеднакви кодирането на знаците на латиница и на кирилица така, че SMS-ът и в двата случая да е еднакво дълъг и да е на една цена. 

В момента едно съобщение на латиница побира 160 знака, а на кирилица - 60, потвърдиха представители на мобилните оператори. За да се промени това, българските институции трябва да направят постъпки пред международен сертифициращ орган, който отговаря за кодирането. 

От друга страна трябва да започне поетапно изтегляне на по-старите мобилни апарати, които не поддържат кирилица и не успяват да разчетат съобщенията на български.  

"Вероятно в закона ще залегне срок, в който операторите да се задължат да уеднаквят условията", обясни инициаторът на промяната Милен Михов от Обединени патриоти. 

Той съобщи, че сред промените, които вероятно ще последват от закона, е да се променят интернет адресите на държавните институции така, че да отговарят на наименованието им на български, а не на английски - например Министерски съвет и Народно събрание да заместят government.bg и parliament.bg. 

Промените в закона за българския език вероятно ще въведат задължение надписите на униформите на органите на реда също да бъдат на български. А също и табелите с наименованията на улиците, на кафенетата, хотелите и всички търговски обекти. Последното е задължение и по сегашни текстове от Търговския закон, но очевидно не се изпълнява.

"Искаме всичко да бъде концентрирано в един закон", обяви патриотът Станислав Станилов. 

Законът обаче ще засяга само писмения книжовен език и няма да засяга правоговора, макар вносителите да са възмутени, че дори от трибуната на парламента често се чуват изказвания на диалект. 

"Много колеги в Народното събрание говорят на диалект. И не можеш да се справиш с тях, това е тяхната обща култура, всеки отговаря за себе си", каза Станилов.

Той цитира депутатка, чието име не спомена, която в изказване от трибуната преди няколко години произнесла следното нещо: "Не ва ли я срам, ва".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase