Уставният капитал на „Южен поток – България“ е увеличен въпреки заповедта на министъра на икономиката и енергетиката Васил Щонов за прекратяване на действията по проекта за газопровод. Това става ясно от справка в Търговския регистър.

Според вписаното вчера заявление уставният капитал е увеличен, като са издадени 382 хил. поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка. Така размерът на капитала на компанията вече е 397,6 млн. лева.

Днес от Министерството на икономиката и енергетиката заявиха, че действията на ръководството на “Южен поток България” не защитават интересите на Българския енергиен холдинг в дружеството. МИЕ възнамерява да отнесе случая към правоохранителните органи.

Припомняме, че вчера министър Щонов не само замрази действията по проекта, но и в прессъобщението от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) беше посочено, че на свое заседание на 11 август Българският енергиен холдинг (БЕХ) е взел решение да не участва в увеличението на капитала на проектната компания. Въпреки това ден по-късно заявлението за увеличението на капитала е било внесено в Търговския регистър.

На 18 август то вече е обработено и официално вписано и така капиталът на „Южен поток – България“ вече е 397,6 млн. лева.

Днес от МИЕ уточняват, че това решение е било взето въпреки издадените заповеди на служебния министър Щонов. Още на 7 август той е наредил на БЕХ да спре всякакви действия по проекта. На заседанието на холдинга на 11 август министърът е наредил да бъдат спрени всички тръжни процедури и да не бъдат подписвани никакви договори, включително и компанията да не участва в увеличението на капитала на "Южен поток - България", е видно от приложения протокол от заседанието.

Проектната компания “Южен поток България” е 50% собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и 50% собственост на ОАО “Газпром”. Съветът на директорите се състои от пет члена и всички решения се взимат единодушно. Компанията се представлява от двама изпълнителни директори заедно.

Според информация на МИЕ, увеличаването на капитала само по-себе си не представлява начало на строителството на проекта, а позволява да продължат подготвителните работи по него. 

Старт на изграждането на „Южен поток” на българска територия ще се осъществи едва след извършване на авансови плащания към изпълнителите на проекта, което е възможно само след подпис и на двамата изпълнителни директори на “Южен поток България.”

Увеличението на капитала на проектната компания е в изпълнение на решение на правителството на Пламен Орешарски от края на 2013 година. Тогава беше уточнено, че вноската на България ще бъде в размер на 191 млн. лева. Реципрочно и „Газпром“ - другият акционер в компанията, трябва да внесе същата сума.

Решението на правителството беше взето и на фона на обещанията, че България „няма да плати и стотинка“ за реализацията на проекта. Парите за увеличаване на капитала обаче са от бюджета на държавния БЕХ. Това накара и опозицията остро да критикува действията на енергийното министерство, което е принципал на холдинга.

Последните действия около „Южен поток“ се предприемат и при ясно заявеното от бившия вече премиер Пламен Орешарски замразяване на проекта. В последните дни на неговото управление обаче стана ясно, че са издадени разрешителни за строеж на три подобекта на газопровода, сред които и на компресорната станция в местността Паша дере край Варна.

Земеделското министерство пък продаде земи от горския фонд, свързани с трасето на тръбите, на „Южен поток – България“.

Вицепремиерът в служебния кабинет „Близнашки“ Екатерина Захариева, призна, че тези действия едва ли ще доведат до засилване на санкциите на ЕК спрямо България заради водената наказателна процедура по проекта.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пък поясни, че става дума за довършителни действия, а не за нови процедури по „Южен поток“, което не е забранено от Комисията.

Междувременно от Министерството на регионалното развитие съобщиха, че вицепремиерът Екатерина Захариева и министърът на енергетиката Васил Щонов заминават днес за Брюксел, където ще се срещнат с комисаря по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер. Предвидени са и срещи с представители на дирекция "Енергетика" към ЕК.

По време на разговорите ще бъде обсъдена необходимостта от реформи за стабилизиране на енергийния сектор в България. Очаква се сред темите на дискусиите да бъдат също статусът на важни инфраструктурни енергийни проекти и рисковете пред страната ни от евентуално спиране на доставките на природен газ от Русия.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• мие
• Южен поток