Лявата Манолова бламира отцепниците да спретват ПГ-та

Независими народни представители не могат да образуват парламентарни групи, а съществуващи парламентарни групи да не могат да се сливат или разделят.

Това е предложила в редакцията на Правилника за дейността на НС Мая Манолова, зам.-председател на парламента.

Тя предлага още парламентарните заседания да се провеждат в четвъртък и петък от 9.00 до 14.00 ч.

Предвижда се още парламентът да изслушва министър-председателя и вицепремиерите един път в месеца, в сряда, в рамките на пленарното заседание по два въпроса.

Това ще бъде допълнителна форма на парламентарен контрол - блиц контрол.

Министрите също ще отговарят веднъж месечно на въпроси на заседания на ресорните парламентарни комисии.

На заседанието на временната комисия за парламентарния правилник е предложено в последната седмица от месеца да има един пленарен ден по-малко, в който депутатите да бъдат в избирателните си райони.

По тази идея е имало възражения и затова е останала за допълнително обсъждане.

Сред другите акценти, внесени за дискусия, е предложението - народните представители да не могат да бъдат задържани и срещу тях да не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - с разрешение на неговия председател.

Депутати с минало в структурите на бившата Държавна сигурност отново да могат да заемат ръководни длъжности в 42-то Народно събрание, са друг основен акцент, предложен от червените.

От Коалиция за България предлагат от Правилника за дейността на Народното събрание да отпадне текстът, според който бивши сътрудници на службите нямат правото да членуват в ръководството на парламента и да оглавяват парламентарните комисии.

Този текст бе записан в Правилника за дейността на НС по предложение на депутатите от "Синята коалиция" в края на юли 2009 г. след идването на власт на ГЕРБ.

Мая Манолова обаче обясни, че този текст от правилника е бил обявен от Конституционния съд за противоконституционен и няма пречка той да бъде отменен.

Въвеждането на ограничителната мярка преди четири години бе безпрецедентно в новата история на България. Предложението тогава бе прието с подкрепата на 146 депутати, 12 се въздържаха, а срещу текста възразиха само от левицата и от ДПС.

Евентуалното отпадане на този текст от правилника на новия парламент ще отвори пътя към ръководни позиции на общо 12 народни представители с картончета от всички политически сили, най-високопоставен сред които е лидерът на ДПС Лютви Местан.

Президентът Росен Плевнелиев, който подписва указите за назначение на посланиците, обаче веднага парира намеренията на новия дипломат №1, като декларира, че няма да подпише назначението на никой дипломат, свързан с ДС.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase