Борис Луканов Цонев е български актьор, носител на Аскеер за цялостно творчество от 2016г. Завършва специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г. Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 – 1961), Варненски общински театър Варна (1961 – 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Участва в 48 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира на Майкъл Куин и Кристоф Ламбер. През 2017 г. Луканов играе във филма „Вездесъщият“. Почина на 30 май на 86-годишна възраст. Снимка: Божидар Марков/Народен театър "Иван Вазов"
Емилия Радева е една от най-популярните български актриси. Започва работа в Драматичния театър в Пловдив (1955 – 1958), а след това и в театъра на Театър на Народната армия (1958-). През 1974 г. е удостоена със званието заслужил артист, а 6 години по-късно и със званието народен артист. През 2003 г. е наградена с орден Стара планина – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“. През 2013 г. е наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество. Омъжена е за актьора Любомир Димитров до смъртта му през 2001 г. Умира на 11 май 2023 г. на 90-годишна възраст в София. Снимка: БГНЕС
Алексей Петров е бизнесмен, политик и преподавател (доцент в УНСС), експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм. Президент на българската и балканската федерация по карате. На 15 август 2002 г. е извършен неуспешен атентат срещу него. През 2009 г. е обявен от тогавашния вътрешен министър Румен Петков за дългогодишен секретен сътрудник на контраразузнаването, после и на ДАНС.На 10 февруари 2010 г. е задържан и обвинен за лидер на престъпната група „Октопод“, занимавала се с рекет и изнудване. През октомври същата година е пуснат под домашен арест, а обвиненията са намалени до рекет и изнудване срещу 2 лица от 1998 и 2000 г. През февруари 2014 г. специализираният съд взема решение за прекратяване на разследването по т. нар. „Голям Октопод“. Четири години след провеждането на операцията, прокуратурата не успява да събере необходимите доказателства, така че да бъдат повдигнати обвинения и делото да влезе в съда. На 29 октомври 2015 г. отново е извършен неуспешен атентат с гранатомет срещу него. Алексей Петров е бил щатен служител в Държавна сигурност, управление VI, направление „Т“. Застрелян е на 16 август 2023 г. в София в района на столичния квартал „Драгалевци“, докато се разхожда на Витоша. Умира на място на 61 години. Снимка: БГНЕС
Ангел Христов е български бизнесмен от Дупница. Заедно с Пламен Галев са наричани „Братя Галеви“, без да имат кръвна връзка. Приживе е издирван от Интерпол. Работи в Специализирания отряд за борба с тероризма в София. Там се засича с Пламен Галев. Взводен командир на двамата е Алексей Петров, подсъдим по делото „Октопод“. Галев и Христов напускат отряда на баретите със скандал в средата на 90-те. След това Пламен Галев става оперативен работник в ГДБОП, а Ангел Христов е назначен също като разузнавач в звеното на службата в Кюстендил. Галев напуска МВР през 1997 г., а Христов през 1998 г. Ангел Христов е арестуван през януари 2009 г. след разпит в Националната следствена служба. През 2009 г. е заведено дело срещу него за извличане на облаги чрез внушаване на страх. През 2009 г. Галев е кандидат за депутат и е пуснат под гаранция от 50 000 лева. През 2010 г. Окръжният съд в Кюстендил го оправдава. През юли 2011 г. е признат за виновен за организиране на престъпна група от Софийския апелативен съд и е осъден на пет години затвор. Пламен Галев и Ангел Христов изчезват преди да влязат в затворническото общежитие и са обявени за международно издирване с червена бюлетина от Интерпол. На 3 юни 2023 г. става ясно, че е починал внезапно в имението си в с. Ресилово, което още през 2021 г. е конфискувано със съдебно решение. Снимка: БГНЕС
Българският режисьор, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн почина на 100-годишна възраст на 29 юни. Създал е сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма. Автор е на пиеси за възрастни и деца, поставени у нас и в чужбина. Негови са романите от трилогията "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай", посветени на съдбата на евреите през Втората световна война. Като дете на еврейско семейство с леви убеждения, той става член на РМС на 16 години, а преди и след падането на Тодор Живков от власт взема дейно участие във формати в защита на човешките права. През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански. Член е на Комитета за защита на Русе и е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г. Народен представител в VII велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991). Снимка: БГНЕС
Николай Колев, известен с прякора Босия, е български дисидент, поет и журналист. Създател на първия независим синдикат в България и председател на Независимото дружество за защита правата на човека (юни 1990 – юли 1992). Почина на 29 август на 72 години. Снимка: БГНЕС
Веселин Данов е български бизнесмен и политик. Основател и ръководител на Българската партия на справедливостта. Разследван, че ръководил престъпна група, създадена за склоняване на жени към проституция, пране на пари и изнудване. Данов изтърпява ефективно 2 години и половина от 3-годишната си присъда. През ноември 2010 година е условно предсрочно освободен от затвора. Син на бившия министър на вътрешните работи и председател на Конституционния съд Христо Данов. През 1995 година започва частен бизнес в областта на хотелиерството. Става собственик на няколко хотела във Варна и един в курорта „Св. Константин и Елена“, на заведения, ресторанти и дискотеки във Варна и Балчик. През 2006 година нашумява като първия политик, участвал в телевизионното реалити „ВИП Брадър“. Почина на 1 октомври на 70 години. Снимка: БГНЕС
Гинка Станчева е българска театрална и филмова актриса. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, където работи до 1958 г. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър „Барбуков“, гастролира в общински театър „Възраждане“, Театър 199 и в театри извън София. Получава званията Заслужил артист (1967), Народен артист (1986), Орден „Кирил и Методий“ – II степен и орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ. Почина на 4 февруари на 90-годишна възраст. Снимка: БГНЕС
Андрей Дреников е български композитор, певец, цигулар, пианист, актьор и комик, шоумен и автор на голяма част от текстовете на своите песни. През 1973 г. работи в Пловдивската филхармония. От 1975 г. до 1977 г. той е концертмайстор на естрадния оркестър „Младост“ към Ансамбъла на Строителни войски, където отбива военната си служба. Композирайки още от ранна възраст в различни жанрове, творчеството му обхваща стотици детски, театрални и поп песни, музика за над 110 постановки за драматичен и куклен театър в София и страната. Написал е музика за много радио и телевизионни новели, филми, пиеси и други предавания. Като композитор и изпълнител изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика. До 1981 г. свири в Симфоничния оркестър на БНР. Почина на 19 ноевмри на 73 години. Снимка: БГНЕС
Христо Друмев е български деец на културата, директор на НДК до май 2011 година. Културен аташе е в българския културен дом „Витгенщайн“ във Виена до 1988 година. Генерален директор е на Националния дворец на културата от 1988 г. до 4 май 2011 г. или общо 24 години. През 1994 г. става учредител и председател на Управителния съвет на Съюз „Произведено в България“, от 1994 г. е председател на Фондация „Доверие и закрила“, вицепрезидент е на Българския инвестиционен форум. Христо Друмев е бил президент и на Българската федерация по бридж, член на Надзорния съвет на ПФК „Левски“. Умира на 28 юни 2023 г. на 90-годишна възраст. Снимка: БГНЕС
Елка Константинова е български литературовед и политик от партията на Радикалдемократите. Между 1991 и 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров. През 1998 г. е наградена с наградата за фантастика „Гравитон“. През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки. Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, получен от президента Росен Плевнелиев (2012). Почина на 12 януари на 90 години. Снимка: БГНЕС
Любен Зидаров е български художник, който работи в областта на графиката, илюстрацията, живописта, стенния художествен текстил. Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“ (1948 – 1953), „Пламъче“ (1953 – 1958) и „Славейче“ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“. През 70-те години на XX век е заместник-председател, а после и председател на Творческия фонд на СБХ.[ От 1996 до 1999 г. е председател на Съюза на българските художници. Умира на 3 януари 2023 година. Снимка: БГНЕС
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава във Франция, САЩ и други. До последно той беше преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподава във Франция и САЩ. Колумнист за различни издания. Освен културен културен антрополог, той бе също писател и активен есеист, като публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика "Паница", "Черноризец Храбър" и "Димитър Пешев". Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Ръководи магистърска програма по културна антропология, издава онлайн изданието за културни изследвания „СеминарБГ“. Снимка: БГНЕС
Иван Черноземски е български лекар, онколог и патолог, професор, министър на здравеопазването (1990-1991) в 77-о и 78-о правителства на България. Председател е на Българския национален комитет на УНИЦЕФ 1990-1997, а от 1997 г. е почетен председател. От 1990 г. е председател на фондация „Борба с рака“, от 1994 г. – на фондация „Светът“, а от 2006 г. – на Международна изследователска фондация Хасуми-България. Награден е с ордените „Стара планина“ I степен и „Кирил и Методий“ I степен, както и с отличията „Лекар на България“ (2003), „Медик на годината“ (2007), Почетен гражданин на София (2013). Почина на 28 май 2023 г. на 90 години. Снимка: БГНЕС
Проф. Светлозар Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Преподавател в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студии, статии, очерци. Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1969 – 1970), сп. „Съвременник“ (1971 – 1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994 – 2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976 – 1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“. Умира на 28 септември 2023 г. Снимка: БГНЕС
Иван Нейков Нейков е български юрист и политик. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. е инспектор-юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов. Умира на 31 юли 2023 г. Снимка: БГНЕС
Петър-Емил Митев е български политолог и социолог. Завършва философия в Софийския университет. От 1972 до 1988 година оглавява Научноизследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС, смятан за едно от дисидентските гнезда по време на социализма. До 1999 г. председател на Българската социологическа асоциация. Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София от 1985 година. Член на председателството на Висшия партиен съвет на БСП, депутат във Великото народно събрание. Председател е на Управителния съвет на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“. Умира на 12 септември 2023 г. в София. Снимка: БГНЕС
Ставри Калинов е български скулптор и художник. Работи в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство. Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики. Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина. Негова е скулптурата „Истината за перото“ в градинката пред БТА в София. Статуетка, изработена от него, е дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев. През 2006 година на входа на стария Несебър е издигната 10-метрова "Статуята на рибаря", превърнала се в символ на града. Ставри Калинов умира на 78-годишна възраст на 13 септември 2023 г. Снимка: БГНЕС
Тошо Тошев, е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на ежедневния вестник „Труд“ (1991 – 2011), когато той е с най-големия тираж в страната. Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. На 3 декември 2002 г. е награден с орден „Стара планина“, I степен. Тошо Тошев е официално обявен като съдържател на явочна квартира с Решение № 105 от 9.12.2009 г. на Комисията за разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност (вербуван през 1975, снет от отчет през 1990 г., псевдоним: Бор). Тошо Тошев умира на 80 години на 20 септември 2023 г. Снимка: БГНЕС
Коментари Напиши коментар