Засега Лукойл превъзхожда България, но очаква краят на управлението си у нас

Най-голямата руска частна петролна компания Лукойл хвърля огромна икономическа и политическа сянка върху България, но привилегированото положение на енергийната компания в балканската страна е във все по-голяма опасност. Това е така, защото дерогацията от петролните санкции на ЕС, на която се ползва нейният български клон, изтича в края на следващата година, слагайки край на уникалната и много печеливша позиция на компанията да снабдява своята обширна рафинерия Нефтохим в черноморския пристанищен град Бургас с собствен евтин суров петрол. Бъдещето на рафинерията „ще бъде история на упадък“, каза Виктор Катона, водещ анализатор на суровия петрол във фирмата за пазарно проучване Kpler. Ако работата на рафинерията е застрашена, правителството е готово да я поеме, „ако е необходимо“, каза българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред POLITICO през юни. „Това е проблем, който може да бъде решен.“

Балканският гигант

Засега Лукойл превъзхожда България. Компанията внася 3 милиона барела руски петрол на месец, според Kpler, което прави България четвъртият най-голям купувач на московски суров петрол след Индия, Китай и Турция. Нефтохим, чиито внушителни комини са видими от 10 километра, осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин и представлява 1/10 от БВП на страната. Рафинерията е "много важна, защото е най-големият доставчик на работа и дава най-добрите заплати" в региона, каза кметът на Бургас Димитър Николов. Заедно с близкия терминал за внос на петрол Росенец, в съоръженията работят 5000 души. „За мен като кмет е важно рафинерията да функционира, защото е част от икономическата сигурност на града“, каза той и добави, че затварянето й би било „немислимо“.

Този икономически и енергиен отпечатък означава политическо влияние. „В България има коалиция Лукойл, която се сформира веднага след началото на всеки парламент“, каза Делян Добрев, председател на комисията по енергетика в българския парламент, който ръководи усилията за овладяване на Лукойл. През последната година той е подал 18 предложения за ограничаване на влиянието на компанията, но повечето са се провалили. Лукойл „успя да превърне икономическия си отпечатък в огромни политически лостове“ чрез финансиране на медии и партии, каза Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Неговото влияние върху българския политически и икономически елит е огромно. Това влияние е „толкова голямо“ отчасти защото „българската държава не е в състояние да се справи с кризата при възможно внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия“, каза Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, който сега работи като анализатор. В исторически план Лукойл разчита на местни проруски медии за подкрепа, както и на политици, върху които влияе чрез местни посредници като купувачи на горива на едро, каза Василев. В отговор на обвиненията базираната в Москва фирма посочи на POLITICO скорошно изявление, в което „отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност“.

Усилие за лобиране

Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините страната да лобира усилено за освобождаване от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол – усилие, подкрепено от целия политически спектър, включително от реформаторския премиер Кирил Петков. Миналата година София получи единствената дерогация от ЕС за внос на суров петрол по море, докато на няколко държави беше разрешено да продължат да купуват петрол от тръбопроводи за ограничен период от време. Основната точка в преговорите с ЕС беше финансовият министър Асен Василев, който заплаши да наложи вето на пакета петролни санкции, ако София не получи изключение. Българското финансово министерство отрече Василев да е лобирал от името на Лукойл. Министерството каза, че основното оправдание, използвано от Василев за осигуряване на дерогация на България, е, че рафинерията на Лукойл е продавала гориво на Украйна.

По-рано Петков каза пред Die Welt, дъщерно издание на POLITICO, че горивото, произведено в Нефтохим, е било изпращано в Киев, а и се твърди, че осигурява повече от една трета от нуждите на Украйна от гориво в началото на войната миналата година. Лукойл каза пред POLITICO, че е „международна частна компания без държавно участие“ и отрече да има „постоянни договори за доставка на петролни продукти за Украйна“.

Другият аргумент беше, че зависимостта на България от руския суров петрол я прави икономически уязвима от ембарго и сделката ще намали цените на горивата. Министерството на финансите каза, че цените на дребно на дизела са паднали с повече от 20 процента през шестте месеца след началото на дерогацията за България, но Владимиров отбеляза, че подобни спадове са се случили и в други страни от ЕС без подобни изключения. Комисията не отговори на искания за коментар. Няма "абсолютно нито един аргумент тази дерогация за България", тъй като тя не е довела до падане на цените на горивата за потребителите, каза Добрев. Рафинерията може да работи и без московския суров петрол, според мозъчния тръст CSD. В допълнение към спора Лукойл и неговите дъщерни дружества доставят гориво на руското министерство на отбраната, неговия Черноморски флот и оръжейната индустрия, установи този месец доклад на разследващото издание „Проект“, докато неговият висш изпълнителен директор е изправен пред санкции от Обединеното кралство и САЩ.

Разкъсване на връзките

Но влиянието на Москва в България е застрашено. Макар да е исторически съюзник на Русия, София силно подкрепя Украйна във войната - изпращайки оръжия и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плаща за вноса на газ в рубли, което направи България първата страна от ЕС, откъсната от руски доставки. Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на споразумение, което даде на Лукойл контрол върху терминала за внос на суров петрол Росенец в Бургас. Тази седмица правителството заяви, че има за цел да изработи как да прехвърли рафинерията на Лукойл към преработка на неруски петрол.

През януари правителството каза, че фирмата ще трябва да започне да плаща местни данъци за първи път, като парите отиват във фонд за енергийна сигурност. Но от налагането на тази мярка фирмата не е плащала нищо, по думите на Добрев. Лукойл каза на POLITICO: „Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила и не сме информирани от властите по отношение на размера на тази вноска.“ Фирмата добави, че "винаги е изпълнявала изцяло своите отговорности" по отношение на пристанище Росенец "и не вижда основания за неговото прекратяване".

Проблемите на Лукойл вероятно ще нараснат, след като дерогацията изтече. Добрев изчислява, че освобождаването е довело до скока на печалбите на Лукойл до 2 милиарда евро в България през последните 12 месеца, като данъчните приходи са „използвани за финансиране на режима на Путин“. Но освен ако София не успее да получи друга дерогация, позициите на Лукойл в България вероятно ще се свият. „Те са тук, защото се възползваха от големи вратички в управлението и генерираха много пари“, каза Владимиров. „Не мисля, че Лукойл има стимул да остане... защото вече няма да могат да генерират тези огромни печалби“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase