За 20 години: Продължителността на живота у нас се е повишила със 7 г.

Показателите в здравеопазването показват тенденция на подобрение. Продължителността на живота за последните 20 години се е повишила средно със седем - седем и половина години. Ние нямаме продължителност на живота, каквато е в развитите страни, защото и там показателите също се подобряват, но тенденцията е в позитивна посока. България има много болници в сравнение със средноевропейския показател, но имаме равен брой легла спрямо средноевропейските стойности. Това каза доц. д-р Спас Спасков, бивш директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Ако погледнем показателите в здравеопазването, ще видим тенденция към подобряване. Човек е устроен по този начин да постига мечти и след това тези постижения да му се струват малки и да иска още и още. Това, което обикновено правим като хора, е да се сравняваме, а нещата трябва да се погледнат като тенденция".

Един от показателите, който е много сериозен, е средната продължителност на живота. В България данните показват, че продължителността на живота за последните 20 години се е повишила средно със 7-7,5 години, каза доц. Спасков. "Това е един показател, към който никой не иска да погледне, тъй като не е интересно да се говори за положителни неща. Интересно е да се говори за негативните и какво казваме: "Ние нямаме тази продължителност на живота, каквато е в развитите страни". Да, нямаме я, но тенденцията е в тази посока".

Показателят "предотвратима смъртност", който също сочи, че България е назад в класациите, е "изключително субективен" и не може да се стъпи на него сериозно, "но въпреки това е добре да го гледаме и то също с идеята за тенденция - каква е била преди 20 години и каква е сега. И ще видим отново това, че показателят се е подобрил".

Относно броя на болниците в страната доц. Спасков каза, че ние наистина имаме много болници в сравнение със средноевропейския показател, но от друга страна имаме равнен на брой болнични легла спрямо него. Тоест, в Западна Европа има по-малко на брой, но по-големи болници. "При нас, във връзка с това, че не се направи приватизация на част от лечебните заведения, дойде моментът, в който чрез частната инициатива за инвестиране в здравеопазването, се постигна резултатът, че има повече болници, но броят на леглата е същия", обясни гостът.

От друга страна използваемостта на леглата по данни на Министерството на здравеопазването в държавните и общинските болници е между 50 и 60%, а вече е паднала под 50%. В същото време използваемостта на леглата в частните болници е около 90%, при оптимум 80% заетост, подчерта гостът. "Тук става дума за по-добра организация и поднасяне на медицинска услуга на населението, която е и по-качествена, и по-добра от всяка гледна точка с по-малък брой легла. Така че и в момента има възможност в държавните болници да се извърши преструктуриране".

"Идеята да бъдат задържани толкова много държавни и общински болници беше, че те ще успеят да се преструктурират. При един собственик това не е трудно и тогава може малка болница да се развие в някакво медицинско направление и да поеме по-голям брой хора от допълнителни региони и тогава тя ще може да се издържа. Докато сега малките болници трудно се издържат в общините, защото няма население в тези общини, чрез които да се издържат".

За клиничните пътеки гостът каза, че той самият е бил "голям противник на приемането им като начин на оценяване на болниците". Тази система е взета от Австралия, сподели събеседникът. "При тях работи, някой се е спрял на нея, без да си даде сметка, че те разполагат със значително повече средства, с които могат да се покрият плащанията. Докато ние бяхме принудени да ограничаваме плащането до такава степен, че при едно проучване, съвместно с Министерство на финансите, установихме, че НЗОК плаща само около 60% от лечението на пациентите. Това проучване е правено около 2005 година и оттогава досега все говорим за него", каза още Спасков.

"Когато говорим за клиничните пътеки, ние говорим за разпределение на този ресурс, който имаме за здравеопазване. Ето, говорим за 7 млрд. лв. От тях ще определим каква сума можем да дадем за болниците и оттук идва въпросът как да разпределим тези пари, така че да има някаква коректност. Първият механизъм беше на базата на преминали болни през болниците. Това е грубо неправилно, тъй като има болници, в които пациентите консумират голям ресурс, например в хирургиите. И затова на следващата година година се премина на заплащане, което е различно според вида дейност".

Държавата знае не колко струва, а колко дава за определена медицинска дейност. Говори се за договаряне между болниците и НЗОК, но такова договаряне няма. Няма коментар на цената, която Здравната каса дава, а тя дава само около 60% от цената, а останалото трябва по някакъв начин да се "докара" и това води до "коректни и некоректни начини", каза гостът.

Защо Националната здравно-осигурителна каса трябва да има монопол върху здравното осигуряване в България? Има ли алтернатива? Каква е ролята на частните здравно-осигурителни фондове? Могат ли те да извършват дейност като здравно-осигурителни каси? Ще има ли това позитивен ефект върху здравното осигуряване като цяло?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase