Свободни и честни избори, както и управление според волята на народа са предпоставки за силна демокрация. Но само 37% от гражданите, живеещи в страни, припознати за демокрации по света, са съгласни, че и в тяхната страна тези две условия са изпълнени.

Всеки трети по света твърди, че нито едно от двете не е валидно за държавата, в която живее, а 23% смятат, че в страната им е изпълнено само едно от условията.

Данните са от последното глобално изследване на световната Асоциация "Галъп интернешънъл" относно състоянието на демокрацията и честността на изборите, проведено в края на 2020 г. Проучването за демокрацията покрива 44 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани, като е представително за около две трети от световното население.
 
Управлявани ли са нациите според волята на народите?
 
46% от световното население се съгласява, че страната му се управлява според волята на хората. Почти равен е делът на тези, които не са съгласни. Малцина се затрудняват да отговорят.

През 2000, например, само една трета от населението по света вярваше, че страната му се управлява според волята на народа, а около 60% бяха на противоположното мнение. През 2007 г. вярата в демократичната природа на управлението показа симптоми на увеличаване, които бяха допълнително потвърдени през 2014 г., когато вече половината от респондентите в световен мащаб се съгласяваха, че страната им се управлява според волята на народа. Другата половина не се съгласяваше.

В момента ситуацията е подобна на тази през 2014 г. Но много по-добра от регистрираното в началото на века. Но… има и друго „но“ - позитивната тенденция на продължаващ ръст изглежда спряла, според социолозите.

Разбира се, доста различаващи се са обществените възприятия за демокрацията в различните културни условия, политически системи, текуща политическа ситуация и т.н. Различна е и степента, в която хората по света са склонни да критикуват управлението си.
 
Сред регионите и големите нации, хората в Индия изглеждат най-уверени в състоянието на демокрацията в своята държава (83% там са съгласни, че държавата им се управлява според волята на хората), но също и хората в Азия като цяло. Тези нагласи изглеждат стабилни в годините по тези места. През 2014 г., например, Индия и Азия отново бяха на върховите места по отношение на удовлетвореността от демократичността на управлението.
 
Най-неудовлетворени от демократичната природа на своето управление към края на 2020 г. изглеждат гражданите в източната част от ЕС, Латинска Америка и Русия - около една трета от отговорите по тези места са позитивни. В САЩ пък структурата на отговорите е близка до обобщените данни за света.

Прегледът по страни показва, че най-големи дялове позитивни отговори сега са регистрирани в Азербайджан (84%), Индия (83%) и Гана (81%).

Босна и Херцеговина (8%), България (19%) и Колумбия (22%) са в дъното на скалата на позитивните отговори.

Свободни и честни ли са изборите?
 
53% от хората в световен мащаб смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 42% са на обратното мнение. Изглежда, че хората са убедени повече в честността на изборите, отколкото в демократичността на управлението и зачитането на волята им като цяло. Процедурите явно са ОК, но що се отнася до самата природа на властта - сложно е.
 
На ниво региони и големи нации сега, отново хората в Индия (80% са съгласни, че изборите там са свободни и честни) са сред най-удовлетворените по отношение на честността и свободата на изборите, следвани от гражданите на западните части на ЕС (77%). Най-малко удовлетворени от избирателния процес са хората в Близкия Изток (35%), Русия (36%) и Африка (40%).

Хората във Финландия почти единодушно се съгласяват, че изборите в страната им са свободни и честни - 94% от респондентите смятат така. Позитивните отговори са преобладаващи и в Австрия (84%), Германия (82%) и Гана (82%). Най-малко удовлетворени от честността и свободата на изборите в страната им са хората в Нигерия (16%), Ирак (14%) и Босна и Херцеговина (9%).

Къде е България?
 
Българите са сред нациите, които в най-малка степен чувстват, че страната им се управлява според волята на народа. 19% от запитаните у нас смятат така, а 74% не се съгласяват. 6% не могат да дадат конкретен отговор.
В това отношение не се наблюдава съществена промяна в последните няколко години. Българите традиционно са скептични за демократичната природа на управлението в страната.
 
Сходни са нагласите у нас и по отношение на свободата и честността на изборите. 22% от запитаните българи смятат, че като цяло изборите у нас са свободни и честни. 65% изразяват скептицизъм, а около една десета не могат да преценят.

Макар и да не е на дъното на класацията, страната ни е сред най-критичните и по отношение на изборния процес. И на фона на Европейския съюз и на света като цяло, българското общество силно се отличава в критичността си към управлението и провеждането на изборите.
 
Разбира се, влияние сега може да оказва и текущата ситуация у нас. Но стабилността на подобни нагласи в годините показва по-скоро константна критика и недоверие към политическия елит в страната и механизмите за вземане на политическата власт, посочват социолозите.
 
Индексът "Гласът на хората" отрежда на страната ни категорична позиция в "червената" част на скалата. Следва да се отбележи, че целта на индекса не е да мери обективни показатели за демократичност (подобен инструмент вероятно би показал различни резултати и съответно друга позиция на страната ни), а да отразява нагласите на хората - или до каква степен хората у нас усещат, че властта е придобита по демократичен начин и се осъществява демократично.

В това отношение, оказва се, българите приемат своя демократичен глас като слаб.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Веселина Йорданова

• избори
• демокрация
• свобода