Проблемите ни: Застаряването и пенсионната система

Големите проблеми пред България са застаряването и пенсионната система. Харчим прекалено много пари за пенсии, а голяма част от населението – държавни служители, полиция, армия - те не плащат осигуровки, а идват от бюджета и това трябва да се промени. В противен случай фискалната политика след няколко години ще започне да изпитва трудности. Това каза Любомир Митов, главен икономист за Централна и Източна Европа в Unicredit пред журналисти във Виена.

По думите не само в България, но и в целия регион държавите са стигнали до етап, когато двигателите на икономическия ръст постепенно започват да изчезват. "Вече ниски заплати не вървят, инфраструктурата ще бъде доизградена след няколко години, пренасянето на производство от Запада стига до някакъв предел и оттук нататък трябва да се намери нов модел на икономически растеж", коментира той.

"Трябва да се направи този скок – да се прескочи клопката на средните доходи, а това се отдава на много малко страни по света и става с развитие на човешкия потенциал, иновациите и технологии. Говорим за Корея, Тайван, Израел. Нито една държава, богата на ресурси, не е успяла да го направи. Според Митов "картинката е ясна и отговорът е там, само че нито едно правителство в ЦИЕ не се интересува от това".

Що се отнася до България, по думите на Митов от 1997 г. страната се управлява на много прости принципи като автопилота: "Не можем да харчим много и не можем да печатаме пари, което засега работи много добре. Проблемът е че това е необходимо но недостатъчно условие". Според главния икономист на Unicredit за ЦИЕ в България са необходими са куп институционални и структурни реформи, които да се справят с неефективната държавна администрация, корупцията, ирационалната съдебна система. "Има куп регулации на бизнеса, които нямат никакъв смисъл, освен да пълнят джобовете на чиновниците. Това са неща, които лесно се решават, стига да има политическа воля", коментира Митов.

Друг проблем е, че много от безработните не могат и да бъдат интегрирани на пазара на труда (unemployable). "Има голям недостиг на квалифицирани кадри, не става дума само за висшисти. Много често компании казват, че искат хора с основно техническо образование, да говорят поне елементарен английски и да се оправят с компютри. Когато не могат да намерят такъв човек, инвеститорите не идват. И това е голяма дупка. Има много икономисти и юристи, но няма достатъчно технически специалисти и това е в целия регион", посочва Митов.

По думите му ако тази тенденция се запази – емиграцията на младите и кадърните хора - това ще става все по-зле и по-зле и оттам ще дойде и натискът надолу върху потенциалния ръст.

"За съжаление тук няма бързо решение на въпроса, защото реформите в системата за професионално образование и в цялата образователна система ще отнемат едно поколение – 10-12 години", прогнозира Митов. "В повечето училища карат учениците да запомнят факти, не ги учат да мислят. Има нужда от промяна в цялата философия, която няма да стане изведнъж. Но що се отнася до професионалното образование, може да се направи нещо и бизнесът може да помогне. В интерес на компаниите е вместо държавата да създадат хора, които могат да използват в тази област. Това трябва да стане надпартиен национален приоритет", допълва той.

Що се отнася до перспективите на България да стане членка на еврозоната, Митов посочва, че "нашето желание не е достатъчно". "Не са ни поканили поради две причини, едната е цялата несигурност в Европейския съюз, а втората е институционалата среда - съдебна реформа, корупция. Това не са формални критерии, както и за Шенген, но се гледат, отбелязва той.

"Аз смятам че българските доходи са доста по-ниски от средно европейските, така че по начало може още малко да се повишат. От друга страна, България живее с еврото вече 20 години и приемаме само негативите от него – тоест невъзможността да манипулираш валутния курс, държиш огромни валутни резерви и плащаме съществена премия към нашия външен дълг. Опасността, когато ни приемат, е да се получи гръцко-ирландско-португалски ефект – тъй като ще се получават по-лесно кредити, може да започне масово взимане на кредити, което пък да доведе до загробване", обяснява икономистът. Той прогнозира, че някога ще станем членове на еврозоната, но не и в близките 2-3 години по чисто политически причини. "Иначе от гледна точка на индикаторите сме вътре", казва Митов.

Предвид нестабилната политическа ситуация в страната, предстоящото формиране на служебен кабинет, избори и след това редовно правителство, Митов посочва популизма като опасност и очаква още по-фрагментиран парламент.

Още новини за страната четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase