Снимка: Bulgaria ON AIR

Разказахме ви за Мартин - момчето, което пуска косата си, за да може да я дари на онкоболни хора. Какво обаче кара едно момче да предприеме тази стъпка?

"Виждал съм такива хора. Радвам, се че не съм преживявал това през което те са минали, но реших че те се нуждаят повече от косата отколкото аз”, споделя Мартин пред Bulgaria ON AIR.

Още по темата

Благотворителната идея на Мартин хрумва, когато чува свои съученички да говорят за даряване на коса. Тогава, подстриган късо, започва да пуска косата си дълга.

Каузата на осмокласникът обаче е подложена на подигравки от страна на съучениците му. Те не приемат, че момче може да има дълга коса, за която се грижи и поддържа.

"Последният случай беше преди два дни, когато в трамвая след училище започнаха да ми се подиграват. И аз най-накрая им казах, че не го правя за мен, а го правя за онкоболни хора. Първоначално не ми повярваха, но после ми се извиниха. Адмирации за това, че си преглътнаха егото и те ми се извиниха“, усмихва се осмокласникът.

Децата в училище също се извиняват. Мартин разказва, че е отговарял на подигравките им с усмивка. Солидарността и спокойствието си Мартин е наследил от своите родители – майка, която е член на УС на Асоциация за закрила на пациентите, и баща който е ръководител полети. Именно той разказва във Facebook за каузата на сина си, след поредната подигравка за дългата коса. Първоначално просто искал да се извинят на сина му, но след десетките хиляди коментари се ангажира, че косата на Мартин ще отиде на правилното място.

"За да могат да дарят на такова място, където след това перуката ще бъде дарена, а не продадена. Знаете ли колко мнения прочетох такива? Което е… Как изобщо могат да го правят, нямам никаква идея. Точно това е, липсва човешкото", казва бащата на 14-годишното момче Ивайло.

"Дългата коса не мисля, че определя нищо. Тя е просто външен вид, а външния вид в случая не определя какъв човек си, колко си смел, какво правиш. Тоест, тя не значи нищо, освен това което вие виждате", категоричен е ученикът.

Мартин има в колекцията 1300 колички. Макар и на 14, той вече събира пари за първия си автомобил. Иска да кара и състезателни автомобили.

"Още не съм сигурен дали това е моето призвание, дали това е моята съдба. Ще се стремя да направя нещо подобно, но ако не стане, ще се опитвам и ако видя наистина че това не е за мен, ще мина към нещо друго. Но, колите ще си останат страст", споделя осмокласникът.

Мартин ще пуска косата си още пет месеца. До тогава, а и след това ще държи главата си високо вдигната.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase