Българите имат ниска степен на готовност да се ангажират с конкретни действия, когато са свидетели на корупция. Това сочат данните от Световния корупционен барометър за Европа и Централна Азия за 2016 година на асоциацията "Прозрачност без граници", които бяха представени днес, съобщава БТА.

Едва 22% от анкетираните у нас са посочили, че са готови да подадат сигнал, ако са станали свидетели или са били въвлечени в корупционни практики. За сравнение в държавите Испания,  Португалия, Великобритания и Франция над 80 процента от анкетираните са заявили, че са готови да отделят цял ден за да могат да свидетелстват за корупция, за да може тя да бъде наказана.

Сред основните изводи в изследването е, че гражданите на държавите от бившия социалистически блок демонстрират значително по-ниска степен на готовност за противодействие на корупцията. Според заключенията на изследването за тях сигнализирането за случаи на корупция е социално неприемливо поведение.

Една от ключовите интерпретации е въз основа на това, че все още подаването на сигнал се свързва с доносничество, посочиха от "Прозрачност без граници". Сред другите основни причини да не се подават сигнали за корупция у нас са и страхът от негативни последици и недоверието в институциите.

22% от анкетираните нас са посочили, че корупцията е трудно доказуема, а 17 на сто са отговорили, че "нищо не може да се направи". Около 10% от анкетираните нямат мнение по въпроса.

Все още у нас институциите от съдебната система се възприемат като най-силно натоварени с корупционен риск, каза изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов.

Той уточни, че в изследването е потърсено възприятието на хората, а не прекият им опит. Когато въпросът касае прекия досег на хората с корупция на първо място е посочено здравеопазването, следвано от университетското образование и "Пътна полиция".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Красимир Ангелов

• корупция
• българи
• Прозрачност без граници