Най-активна за участие в дейности по учене през целия живот е групата на 25 - 34-годишните, като нейният дял нараства непрекъснато.

Това показва Докладът за 2015 г. за изпълнението на Национална стратегия за учене през целия живот (2014-2020), който беше одобрен на днешното правителствено заседание.

Той отчита положителни промени по отношение на системите за кариерно развитие на учениците и при възрастните.

Според доклада в сравнение с 2014 г. броят на учещите в прогимназиалния етап възрастни нараства с 12 на сто.

Преобладаващата част от тях (75,3%) са записани в различни програми за придобиване на степен с професионална квалификация.

Слабо остава равнището на участие на хората на възраст над 45 години, които всъщност имат сравнително най-силна потребност от обучение за актуализиране или повишаване на знанията и уменията им за новите технологии.

Положително се оценява и същественото намаляване на дела на младите хора на възраст 15-29 навършени години, които не участват в образование и обучение и не работят – от 25,7% през 2013 г. на 24% през 2014 г. и 22,2% през 2015 г.

По този показател намалява и разликата със средния дял в ЕС – от 9,8% разлика през 2013 г. до 7,4% през 2015 г.

Образователната система успява да обхване голяма част от населението и да го задържи до завършването на средно и висше образование, като по тази показател България се представя доста по-добре от много държави в ЕС.

През 2015 г. за четвърта поредна година се увеличава относителният дял на лицата с висше образование сред младите хора на възраст 30-34 години, като достига 32,1% при среден показател за ЕС 38,1 на сто.

За 2016 г. страната ни заема 20-о място сред 28-те държави членки на ЕС.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Веселина Йорданова

• образование
• Учене през целия живот