Даренията на храни към хранителните банки се освобождават от ДДС. Това решиха единодушно депутатите с промени на първо четене в закона на Данъка върху добавената стойност. 

Предложението бе направено от Мартин Димитров и Петър Славов от РБ, но получи подкрепата на всички групи. Падането на ДДС за даренията на храни е инициатива и на омбудсмана Мая Манолова, която получи уверение от финансовия министър, че ще подпомогне процеса. 

670 000 тона храни се унищожават всяка година в България, а по данни на ЕС 45,9% от населението на България живее в тежки материални лишения. Най-засегнатите са пенсионерите и децата, обясни единият от вносителите Петър Славов. Според него, ако тази храна не бъде унищожена, а дарена, ще стигне за ежедневна прехрана на милиони българи. 

Славов обясни, че проблемът е решен във всички  държави в ЕС. "Там не само има стимули за търговците, които даряват храна, но и има санкции за тези, които унищожават, а не даряват храната", кза реформаторът. 

От мотивите по проекта става ясно, че законодателството в България стимулира унищожаването, а не даряването, защото разходите за бракуване са по-ниски в сравнение с данъка, който се дължи, ако тези продукти се дарят. 

Приетите промени предвиждат да отпадне ДДС за даряване на храните, ако те се дарят на хранителните банки 30 дни преди да изтече срокът им на годност и, за да няма злоупотреби, ако не представляват повече от 0,5% от годишния оборот на дарителя. 

Решението бе прието след кратки дебати. По време на тях шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова съобщи, че ГЕРБ ще подкрепи идеята на първо четене. Според нея обаче има дявол в детайлите, който може да превърне добрата идея в "прекрасни крадени пари". 

"Имаше една държавна агенция за чуждестранна помощ, но бе закрита скандално, след като бяха източени милиони. Надявам се това да ни се случи сега", даде пример Стоянова. 

Тя поиска да се конкретизира кой точно бракува храната - търговците или производителите. 

"Бих проверила отчетите на екарисажите, чрез които се документира унищожаването на бракуваната храна. Два-три са екарисажите в България и много се съмнявам, че техният капацитет може да покрие тези 670 000 тона унищожена храна. Ако не са унищожени там, какво се случва с негодната храна", попита още Стоянова.

Тя се обяви за комплексен подход по темата, който да отговори и на въпроса как ще се регламентира дейността на хранителните банки и контролът върху тях.  

"За да не напълним бързо джобовете на "находчиви" търговци и бизнесмени, трябва да отговорим и на въпроса и кой ще лицензира хранителните банки, кой ще ги наблюдава, на кого те ще разпределят храните и ще стигнат ли наистина до социално слабите", каза още Менда Стоянова.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• ДДС
• Менда Стоянова
• Хранителни банки