Редица стратегии и програми за интеграция на ромите у нас не са постигали целите си напълно. Като основна причина за това на пресконференция беше посочена липсата на механизъм за текущо наблюдение и събиране на информация, а този пропуск трябва да отстрани проект на стойност близо 2 млн. лева.

Проектът "Разработване и внедряване на система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020“ е с продължителност от 31 март 2015 до декември 2016 г.

Той се изпълнява по новата ОП „Развитие на човешките ресурси“, а бенефициент е секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Националното съфинансиране по проекта е около 300 хил. лв.

"Редица изследвания дават "снимка“ на ситуацията в конкретен момент и област, но трудно може да се каже какво се е случило във времето и какъв е резултатът от положените усилия“, обясни Георги Стойчев, представител на консорциум, в който влизат "Отворено общество“, "Индъстри Уоч“, "Риск монитор“ и сдружение "Амалипе“.

Консорциумът е изпълнител на поръчка на стойност 56 хил. лв., в рамките на която за 120 дни ще бъде направен преглед и оценка на това каква информация събират в момента българските институции и ще направи предложение как тя може да бъде използвана, за да се извърши мониторинг.

Ромите са най-голямото малцинство в Европа, наброяващо 10-12 млн. души. У нас обаче липсват обективни данни какво се случва с тях и затова обществото остава с погрешна представа, че много средства се инвестират за интеграция на ромите, но няма никакви резултати, допълни Стойчев.

Моделът трябва да даде и отговор на въпроса защо досега са финансирани подобни системи, но те не работят Ако е успешен, ще бъде използван и в други европейски страни, обясни ръководителят на проекта Росица Иванова.

Сред заложените цели на България в изпълнение на Стратегия Европа 2020 са хората в бедност да намалеят с 260 хил. души до 2020 г. и 11% дял на преждевременно напусналите образователната система. Според закона държавните институции не събират данни по етнически признак и затова не е ясно например каква част от отпадналите от училище деца са ромчета.

Това обаче няма да е необходимо, защото ще се обработва налична информация за т.нар. гета.

"Броят на хората, които се самоопределят като роми е близо два пъти по-малък от броя на хората, които по експертни оценки се смятат за роми или живеят в сходни социално-икономически условия – гета, сегрегирани квартали. Ще се събират данни какво се случва с населението, което живее в подобен тип квартали, наричани "джобове на бедност“, обясни Стойчев, който даде пример с пловдивския кв. "Столипиново“, където по думите му едва около 10% от жителите се определят като роми.

Все пак по някои от инициативите за интеграция се отчита промяна, макар и не в очакваната степен. „Например броят на ромите, които са висшисти, е два пъти по-голям, отколкото е бил в началото на Десетилетието на ромското включване“, посочи Стойчев.

Не толкова добри обаче са резултатите на пазара на труда. Като причина за това той посочи факта, че страната ни беше засегната от глобалната криза, а в тези години имаше общо нарастване на безработицата и стагнация на икономиката.

По проекта ще бъде изработен специализиран софтуер, като системата пилотно ще бъде внедрена в една област и общините в нея, а впоследствие и в останалите. За работа с нея ще бъдат обучени 600 експерти.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Веселина Йорданова

• Георги Стойчев
• проект
• ромска интерграция